Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
И така, настъпва моментът в „Нещото“, когато Корнтуейт се изправя срещу създанието… и е грубо изблъскан настрани. Това е чисто политическа сцена и публиката бурно аплодира унищожаването на нашественика секунди по-късно. В противопоставянето между Корнтуейт и извисяващия се над него Арнес, има подтекст, който напомня на Чембърлейн и Хитлер. Когато Тоби и компания унищожават създанието, зрителите може да са разпознали (и аплодирали) безапелационната победа над любимия си геополитически злодей — може би Северна Корея, може би подлите руснаци, които набързо заемат мястото на Хитлер като основен Враг.
Ако ви се струва, че всички тези пластове смисъл са твърде тежък товар за незначителен филм като „Нещото“, моля, не забравяйте, че възгледите на човека се формират в резултат от преживените събития, а политическите идеи се оформят в резултат от възгледите му. Аз само казвам, че при политическите нрави на онова време и световния катаклизъм, преживян само няколко години по-рано, гледната точка на този филм е предопределена. Как трябва да се постъпи с кръвожаден космически морков? Много просто — ако ви се изпречи на пътя го поваляте, ако бяга, стреляте. А ако вие сте омиротворяващ учен като Робърт Корнтуейт (и страхлив като заек, нашепва подтекстът), просто ще ви прегазят.
Карлос Кларънс отбелязва забележителната прилика между създанието от този филм и чудовището на Франкенщайн от версията на Юнивърсал двадесет години по-рано, но аз не виждам нищо забележително. Тази конкретна карта от колодата Таро трябва вече да ни е съвсем позната, а ако не сте я разпознали, самото заглавие на филма услужливо ни напомня, че за пореден път си имаме работа с Нещото Без Име. Съвременните зрители вероятно си задават въпроса защо създание, достатъчно интелигентно да завладее и прекоси космоса, е представено във филма като безсловесен звяр (за разлика, да речем, от нашествениците в „Земята срещу летящите чинии“, които говорят английски с треперливи гласове, но чиято безупречна граматика би засрамила и оксфордски професор, „Нещото“ на Хокс само грухти като свиня, която чешат по гърба с телена четка). Човек не може да се начуди защо му е било изобщо да идва на Земята. Аз лично подозирам, че извънземният се е отклонило от курса си, чиято цел е била да засади с парченца от себе си цяла Небраска или Долината на Нил. Представете си само, домашно отгледана вражеска сила (ако им се изпречиш на пътя, ще те убият, но ако ги свиеш и изпушиш… много мек вкус, пич, много и, оооооо, какви красиви цветове!)
Но дори и този въпрос донякъде намира обяснение, когато си припомним реалността по онова време. За съвременниците на този филм Хитлер и Сталин са били индивиди с известна низша животинска лукавост — все пак, тъкмо Хитлер за първи път използва реактивни самолети и бойни ракети. Но за широката общественост те си остават зверове, чиито изръмжани политически идеи звучат точно като животинско грухтене. Хитлер грухти на немски, Сталин на руски, но ефектът не е много по-различен. Може би създанието в „Нещото“ умее да говори, може би казва нещо съвсем безобидно: „Жителите в моята слънчева система искат да знаят дали картата «Измъкване от затвора» може да се преотстъпи на друг играч“, може би, но каквото и да казва, то звучи зле. Много зле.
Нека сега направим сравнение с един коренно противоположен пример. Децата на Втората световна война създадоха „Нещото“. Двадесет и шест години по-късно един представител на децата на Виетнамската война и самообявилото се Поколение на любовта, Стивън Спилбърг, ни даде противовес на „Нещото“ чрез своя филм „Близки срещи от третия вид“. В 1951 г. войникът, оставен на стража (същият, който, ако помните, глупаво покри ледения блок, сковал тялото на извънземното, с електрическо одеяло и го освободи), изпразва пълнителя на автомата си в приближаващия се нашественик. В 1977 г. младеж с отнесена усмивка държи високо вдигната табела: „Спрете и бъдете дружелюбни“. Някъде между тези две точки Джон Фостър Дълес еволюира до Хенри Кисинджър, а буреносните политически облаци, се разсейват.