Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, Фил. — Звучеше съвсем искрено, когато го изрече, въпреки че не го чувстваше в действителност.
Естествено, той беше прав. Харчеше повече, отколкото печелеше. И щом твърдеше, че няма как да договори допълнително намаляване на лихвите, трябваше да му повярва, защото каква полза имаше да я лъже?
Останалата част от вечерта прекара, лутайки се между работата и необходимостта да се усмихва и описва специалитетите на заведението, както и мислите как и къде би могла да си намери втора работа, която да се впише в ежедневието й.
Взе си петнайсетминутна почивка, за да си отдъхне и да прегледа обявите в местния вестник.
Нищо подходящо. Освен ако не се научи да кара автобус или камион, да преподава английски като втори език или да диша спарения въздух на офиса като секретарка, където няма да получава и половината от това, което заработва като сервитьорка. Очевидно нямаше късмет.
Прегледа набързо останалите страници, по-обезкуражена и изтощена от всякога. И мрачно заключи, че сигурно остарява.
Но което беше най-ужасното, новият чифт страхотни обувки на „Джими Чу“ й убиваше до смърт. Сигурно скоро щеше да й се наложи да носи ортопедични чехли, за да предпази гърба си.
Към единайсет часа вечерта Лорна с изненада видя Сандра да влиза, придружена от изключително привлекателен мъж. Беше й споменала, че се среща със стар приятел от училище, но този изглеждаше като слязъл от корицата на модно списание.
Сандра изглеждаше не по-малко изненадана от срещата и след обичайните поздрави най-сетне отстъпи назад и го представи:
— Това е Майк Лемингтън, с когото учихме заедно в гимназията. Говорила съм ти за него.
— О, да! — Я гледай, приятелката й май бе ударила джакпота. Този действително беше огън! Е, маникюрът му не беше особено… мъжествен. Но както и да е. По-късно щеше да помоли Тод да го проучи.
— Толкова се радвам да се запозная с вас — пое ръката й Майк. — Господи, обувките ви са направо страхотни!
— О! — Тя погледна към краката си и се усмихна. — Вече виждам във ваше лице потенциален купувач за тях. Макар фактът, че вече ги обсъдихме, вероятно ще подбие цената им.
— А защо не? — каза той през смях. Тя също се разсмя, но по-високо, отколкото позволява приличието. Очевидно беше по-изнервена, отколкото предполагаше.
— Тук имаме среща с приятели на Майк — поясни Сандра. — След това ще отидем в „Стетсън“. Много ще се радвам, ако дойдеш с нас. Скоро ли приключваш?
— Най-рано след два часа. — Вечната жалба. Лорна обичаше да общува с хората по време на работа, но когато познатите й се отбиваха на път за друг бар, се чувстваше като дете, което трябва да си ляга в осем вечерта, докато другарчетата му все още карат колелета във вечерния сумрак.
— Много жалко — отбеляза Майк. — Имаме среща с приятелката ми Деби. От цяла вечност се опитвам да запозная двете момичета. — Прегърна Сандра през раменете и тя се засмя. — Тази вечер най-после ще имам тази възможност.
— Най-после — повтори Сандра и отправи към Лорна поглед, който сякаш казваше: „Нямам представа какво ще последва, но ми харесва“.
— Майк!
Всички се обърнаха, за да видят запътилата се към бара висока, изглеждаща зашеметяващо млада жена, облечена в рокля с презрамки на Даян фон Фюрстенберг и обута във високи сандали, чийто дизайнер Лорна не можа да определи.
— Марго! — Сладкият Майк се приближи до нея и я прегърна.
Забеляза, че приятелката й застина при този жест. Не можеше да я вини. Непознатата беше красавица.
— Позволете да представя на всички ви — обърна се към тях Майк — Марго Сейнт Джерард.
— Приятно ми е да се запознаем — протегна ръка Лорна.
— Здрасти — само каза Сандра, продължавайки да наблюдава как любимият й се захласва по приличащата на порцеланова статуетка блондинка.
И наистина, тя беше около метър и осемдесет висока и не повече от петдесет и шест килограма и приличаше на супермодел. Липсващите женствени извивки на тялото й се компенсираха от съвършената структура на лицето й. Беше толкова впечатляваща, че действаше обезкуражаващо.
Лорна се притесни, че приятелката й със сигурност изпитва известно неудобство.
— Радвам се да ви видя — каза Марго с равен, добре модулиран глас. Звучеше като говорителка от електронна медия.
Настъпи неловка тишина.
— Е… Сандра ми е разказвала много за вас — обърна се Лорна към Майк с надеждата да привлече вниманието му към жената, с която все пак беше дошъл. — Приятно ми е, че най-сетне имахме възможността да се запознаем.