Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Той вдигна наполовина празната си чаша.
— Как позна?
Всъщност това пиеха всички мъже от средната класа.
— Обръщам внимание на такива неща, Фил. Много ме бива в работата ми. Освен това блъскам тук по цял ден. Така че можеш ли да ми дадеш един малък съвет, без да ме караш да идвам до офиса ти?
— Струва ми се, че бих могъл.
— Страхотно. — Тя се обърна към бармана и посочи към Фил: — Бумър! Още едно за моя сметка.
— Не е необходимо да правиш това. — Младият мъж се изчерви леко. — Всъщност изобщо не трябва да го правиш. Не можеш да си го позволиш.
— Ще си го пиша като разход и ти ще ми го осребриш — намигна му Лорна. — От това само ще спечеля, повярвай ми.
— Тогава го направи още няколкостотин пъти и край с проблемите ти — усмихна се хитро той.
— Много смешно. — Младата жена се настани на високия стол до него. — Интересува ме дали можеш да договориш по-ниски лихви с банките, от които ползвам кредитни карти.
— Та те вече са достатъчно ниски!
— Установих, че са 9,9%, а началната ставка е значително по-изгодна!
— Да, но само началната. Така зарибяват хората, а после… Е, останалото ти е известно.
Лорна се обезсърчи. Да, останалото й беше известно. До болка.
— Но аз не мога да си позволя да си купя дори обувки!
Фил се изсмя.
— Я стига, преувеличаваш. Разполагаш с достатъчно да покриваш основните си нужди. И трябва да си доволна от напредъка, който постигнахме.
— Доволна съм — увери го тя. — Но не и от липсата на пари.
— Тази работа осигурява ли ти други плащания? Имам предвид здравни осигуровки и всякакви такива неща?
— Не, внасям си ги сама.
— Колко ти е надницата на час?
Каза му и той си пое шумно въздух.
— Причината е в бакшишите. Понякога с тях сумата достига и до двайсетина долара за час.
— Всеки час, всяка вечер?
— Не, разбира се — призна Лорна. — Различно.
— Госпожице Рафърти…
— Лорна.
— Лорна, сериозно трябва да обмислиш варианта да си намериш друга работа — с включени осигуровки и твърда заплата, която ще можеш да планираш. Завършила си колеж, нали?
Тя сви рамене.
— Имам бакалавърска степен по английски език. — Четенето й се бе струвало страхотно, докато се бе озовала сред реалния живот и бе опитала да си намери работа, свързана с него.
Второто му питие пристигна и той бързо пресуши първата чаша.
— Сигурен съм, че съществува нещо по-подходящо.
Бумър спря до тях и го изгледа предупредително, но Лорна направи с ръка жест, с който искаше да му каже: „Всичко е наред!“.
— Но аз едва мога да си позволя да се храня! — обърна се тя към Фил. — Трябва да има някакъв изход.
— А ти продължаваш да харчиш, нали? — попита, поглеждайки я с разбиране, каквото не бе проявявал до този момент.
Лорна усети, че се изчервява.
— Какво имаш предвид?
Той кимна уверено.
— Много внимателно проследихме бюджета ти. Дори с този непостоянен доход, би могла да погасяваш постепенно дълговете си, да си плащаш наема, да се храниш и дори да си позволяваш малки прищевки. — Отново поклати глава. — Но ти продължаваш да прахосваш безразборно. Виждал съм подобно нещо и преди.
Тя се опита да преглътне чувството за вина, заседнало като буца в гърлото й.
— Не съм стъпвала в мола от седмици!
— В такъв случай за какво става въпрос? За пазаруване по интернет? С чекова книжка? — Знаеше, че я бе притиснал в ъгъла. — Ако не се лъжа, тя беше единствената, която не закрихме.
Ама какво означава това? Да не би да беше единствената му клиентка? Как би могъл толкова детайлно да си спомня подробности от срещата им?
— Не. Просто трябваше да покрия някои непредвидени разходи. Колата ми… — подхвана за по-голяма достоверност. В това имаше доза истина, тъй като бе направила няколко вноски. — И за други дребни неща. — Тъй като не се бе случило предишната седмица, нямаше как да му признае, че е посещавала сайтове за продажби. Човек като Фил Карсън никога не би приел виртуалната търговия като вид терапия.
— Добре — каза той и отпи от коктейла, който му беше поръчала. — Очевидно имаш нужда от по-голям доход. Определеният ти бюджет би трябвало да ти стига, но щом не можеш да контролираш разходите си, единственият начин да компенсираш разликата е, като увеличиш приходите. — Повдигна рамене. — Притеснен съм. Иска ми се да можех да го направя по-лесно за теб, но наистина не ти остава нищо друго.