Връхлита страховит легион

Тя се дръпна назад и се сниши зад една скала. Защо банда главорези би дошла в това усамотено място? Защо биха влезли в съюз с групичка почитатели на демони? И каква бе целта на кървавия ритуал, на който бе станала свидетел?

Знаеше, че час по-скоро трябва да се върне в Крондор, но и че трябва да потърси отговорите на тези въпроси. Отец-епископът щеше да я разпитва часове наред, а засега тя не знаеше почти нищо. Може би някой в Храма би могъл да обясни по-добре нещата, които бе видяла, което означаваше, че трябва да овладее отвращението си и да продължи да гледа. Пое си дъх и отново надигна глава.

Едно бързо преброяване установи, че главорезите са около трийсет, а членовете на зловещия култ — двайсетина. Земята бе осеяна с обезобразени трупове, между тях и този на магьосника. Тя пропълзя встрани в сенките зад скалата. Светлината на луните бе достатъчно силна, за да я забележат, ако някой случайно погледне към нея. Но от друга страна, те бяха сигурни, че е мъртва, и следователно бдителността им щеше да е притъпена.

Свещениците се загърнаха в расата си, без да обръщат внимание на кървавите резки по гърбовете си. Сандрина се зачуди дали не знаят някои целебни заклинания, защото иначе повечето от тях щяха да се тръшнат с висока температура още до вечерта. А може би просто не ги интересуваше.

Култовете бяха анатема за организираните храмове. Почти винаги се основаваха на ориентирани към злото учения или на някоя недоказана еретична теория. И сееха безверие и страх. Като Непреклонен рицар Сандрина невинаги се приемаше за служител на Храма и дори когато я разпознаваха като член на религиозен военен орден, хората не смятаха, че може да прибягва до магия. Едно нещо бяха свещениците и жриците от храмовете в големите градове. На градските свещенослужители, монасите и дяконите по принцип се гледаше като на основата на всяко общество. Но в малките селца всеки, който използваше магия или знаеше заклинания, всяваше само страх.

Ако отец-епископът не й забранеше, тя бе готова лично да докладва в храма на Лимс-Крагма в Крондор за това, което се случваше тук. Никой не хранеше по-малка поносимост към злата магия на смъртта от последователите на Богинята на Смъртта, които вярваха, че тя единствена трябва да определя кога хората да се явяват на съд пред нея. Повечето мъртвешки магии, или некромантии, покваряваха или почерняха напускащата тялото на умиращия душевна енергия, с което нанасяха пряко оскърбление на Богинята, тъй като тази душа нямаше да достигне Залата й, където да бъде съдена и преродена. Сандрина не се съмняваше, че Храмът на Лимс-Крагма ще прати цял отряд Теглещи мрежата, техния военен орден, за да се справят с този проблем.