Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Болеше я при всяко по-дълбоко вдишване. Но това не бе острата, пронизваща болка на прясната рана, а приглушеното терзание на вече зарастващата. За първи път в живота си съжали, че не се е научила на някои лечебни заклинания. Би мога да ускори процеса на оздравяване, ако раните не бяха особено тежки, но щеше да се нуждае от съсредоточаване и сила, две неща, които в момента й липсваха.
Беше сама. Надигна се бавно и подпря една от кожите на стената за облегалка. Задачата бе изнурителна, но се справи. Беше й омръзнало да лежи. Освен това бе време да получи отговори на някои въпроси.
Унесе се в дрямка и когато се пробуди, мъжът бе приклекнал при разпаления огън, където кипеше гърне с вода. Погледна я и се захили.
— Раци! — обяви тържествено. — Казах ти, че няма да те държа само на супа.
Използваше някакво доста интересно гърне, плитко като тава. Тя се зачуди как пламъците не проникват вътре, но предположи, че докато е пълно с вода, няма такава опасност.
— Откъде взе раци? — попита отпаднало.
Той посочи входа на пещерата.
— Долу при скалите има малко езеро и при отлив те остават в него. Понякога остава и риба, но трябва да я ловя с голи ръце, а това не е никак лесно. А виж, раците… — той махна небрежно с ръка, — достатъчно е да ги издебнеш отзад, за да не те ощипят. — Бръкна в торбата, извади един рак и го пусна в кипящата вода. — Нямаме масло — рече и се разсмя, сякаш бе казал голяма шега.
Макар да му бе благодарна, че й е спасил живота, Сандрина не се съмняваше, че е леко побъркан.
— Как ме намери? — попита тя пресипнало.
Чул гласа й, той се надигна, взе един мях с вода и я приближи.
— Бях го оставил тук до теб, но не си го видяла. — Остави я да пие до насита. Водата беше горчива, богата на минерали и все пак утоли жаждата й. — Търсех раци — продължи след малко мъжът, — а вместо раци намерих теб. На скалите. Беше почти умряла. После те донесох тук.
Тя присви очи. Не изглеждаше толкова силен, че да я носи, но може би се лъжеше?
— Последното, което помня, бе, че убих един бандит, може би бяха двама, и някой ме нападна отзад. — Тя млъкна за момент, сетне добави: — Бях твърде самоуверена.
Старецът се разсмя, сух, лаещ звук.
— Аз пък нямам никаква самоувереност! Аз съм мишка! Крия се в пукнатините, зад стени, под подове!
— Важното е, че си оцелял — отбеляза Сандрина, докато старецът бъркаше с пръчка раците в кипящата вода. Той извади един, пусна го върху парче кожа и му счупи черупката с няколко удара със заострен камък. Сетне й поднесе месото.
— Да, оцелях — каза и в гласа му се долови огорчение. — Оцелях.
— Кой си ти? — попита Сандрина.
— Кой съм аз? — отвърна той. Облегна се назад и обмисли въпроса. — В близкото село ме наричат отшелник — когато въобще ме забелязват. — Той се огледа, сякаш можеше да вижда през стените на пещерата. — Преди много време съм дошъл от планините.
— Преди колко много?
— Преди много — повтори той, сякаш това бе напълно достатъчно.
— Имаш ли име?
Отново му се наложи да помисли. Накрая рече:
— Имах, но тъй като много отдавна никой не го е използвал, не мога да си го спомня.
Тя се намести и смръщи вежди от болка.
— Май са ми счупени ребрата.
— Предполагам, че са те ритали. Но сигурно Рутия е бдяла над теб — рече той. Имаше предвид Богинята на късмета.
Тя се разсмя и мигом съжали. Болеше я навсякъде.
— Наистина трябваше да си мъртва — рече старецът и кимна енергично. — Шест дълбоки рани, всяка от които би трябвало да те убие. И още доста по-плитки, от които си изгубила страшно много кръв. Мисля, че са те повалили в несвяст, после са те съблекли и са те рязали. С нещо си ги ядосала.
— Сигурно защото убих един от тях, а може би двама.
— Това ще да е. — Той кимна. — Това ги е ядосало. И след като са те съблекли и са ти взели дрехите, са те хвърлили от скалите. Мислели са, че вече си мъртва. И би трябвало да загинеш на скалите, но заради прилива си паднала в една плитчина близо до селото. — Кимна отново. — Рутия!