Връхлита страховит легион

Темар бе от елфската общност в Баранор. Вече десет години Пъг и Миранда навестяваха тази изолирана страна в далечните планини на Кеш, известни като Върховете на Куор, и се опитваха да разберат по-добре тези странни същества, тези, които те пазеха — така наречените свен'гар-ри, и също толкова странната раса на куорите.

— Миналата седмица не беше чак толкова сухо — продължи Темар. — Но тук тревата е станала на слама и й трябва само искра, за да пламне. — Посочи на север. — Вятърът също не работи за нас — раздухва огъня и разнася искри.

— Дъжд? — попита Пъг.

Елфът го дари с една от мимолетните си усмивки.

— Пъг, може и да разбирам нещичко от заклинания за времето, но не съм чак такъв майстор. Няма достатъчно влага във въздуха, нито облаци, които да събера. Бих могъл да опитам, но зная, че ще е само загуба на време.

Силен пукот оповести пристигането на Магнус. Елфът не трепна при внезапната поява на магьосника, но Пъг се изненада, като видя, че не е сам.

— Здравей, татко — каза високият белокос магьосник.

— Кой е този? — попита Пъг.

— Амиранта от Сатумбрия. Ще е добре да поговориш с него.

— Не можеше ли да почака, докато се върна?

— Мисля, че не — отвърна Магнус.

Пъг кимна.

— Защото срещаме затруднения с този пожар — рече Пъг и посочи бушуващия по съседния склон огън. — Не мисля, че ще стигне Баранор, но не е изключено. Условията са доста неблагоприятни. — Кимна на Амиранта и продължи: — Прощавай, че не ти обърнах внимание, но както виждаш, времето ни е ограничено.

Темар също кимна, за да поздрави новодошлия.

— Пъг, следващите няколко часа тук ще е доста горещо.

— Не можете ли да обърнете посоката на вятъра? — попита Магнус.

— Бих могъл да опитам — отговори елфът, — но няма да е на чак толкова широк фронт. А и както всички останали действия, свързани с фундаменталните елементи, ще трябва да се плати определена цена.

— Значи дъждът е изключен? — попита Амиранта и погледна към бързо приближаващия се огнен ад.

— Няма ни най-малка надежда — отвърна Темар.

— Може би ще мога да ви помогна — рече Амиранта. — Ако обичате, отдръпнете се.

Пъг, Магнус и Темар отстъпиха и Амиранта излезе напред. Когато реши, че са на безопасно разстояние, вдигна ръка, затвори очи и произнесе едно заклинание. Ярка светлина блесна от ръката му и прогори линия в земята. За броени секунди тя обгърна магьосника. Той кимна доволно, пристъпи извън кръга, като внимаваше да не настъпи линията, и се върна при хората, които го гледаха.

Подхвана ново заклинание, по-дълго и заплетено, и в кръга се появи нещо. Тъй като не знаеше как по-точно да го опише, Пъг го определи като фигура от вода с приблизително човешка форма, но с течна консистенция. По повърхността й минаваха вълнички, на раменете й се бяха събрали мехури, сякаш задържани от полупрозрачна мантия. Странното същество извика нещо на език, който звучеше като тътнеж на бързеи или морски прибой, и се нахвърли върху Амиранта. Чародеят остана неподвижен, а когато стигна очертания кръг, съществото отскочи назад.