Kолеж за магьосници

— Знаеше ли, че има опасност да се опечеш жива? — намеси се Джанет.

— Разбира се. Само че не можах да измисля друго, след като осъзнах, че германските заклинания не действат.

— Мисля, че веднъж те видях — промълви Куентин. — През нощта.

— Нямаше как да не ме забележиш. Бях като сигнална ракета.

— Гола сигнална ракета — поправи я Джош.

Елиът донесе купа с пунш, наподобяващ повръщано, и започна да го разлива в чаени чаши. Алис взе книгата си и тръгна към стълбището.

— Чакайте, сега идват ордьоврите! — извика Елиът.

Куентин се престори, че не го чува и последва Алис. Отначало си мислеше, че всичко ще е различно помежду им. После му се стори, че отношенията им са като преди. Сега разбра, че не иска да е така. Не можеше да откъсне очи от нея дори след като тя забеляза, че я наблюдава, и смутено извърна очи. Сякаш беше заредена с енергия, която неудържимо го привличаше. Той чувстваше голото й тяло под роклята, надушваше го, както вампирът надушва кръв. Може би Маяковски не беше съумял да прогони от него всички гени на лисицата.

Откри Алис в спалнята на горния етаж. Беше се проснала на двойното легло и четеше книга. Осветлението беше слабо в това таванско помещение с червени тапети и задръстено с какви ли не вехти мебели. Беше горещо. Куентин открехна прозореца и се тръшна на другото легло.

— Знаеш ли какво намерих? Нямах представа, че ги има в библиотеката. — Тя му показа книгата, която четеше.

Куентин се ококори от изненада — беше "Светът в стената".

— Навремето имах същото издание — каза той. — Илюстрацията на корицата показваше как Мартин Чатуин излиза от стенния часовник. Краката му още се намираха в реалния свят, но той вече виждаше Филория, изобразена като зимен пейзаж на старомодна поздравителна картичка. Не подозирах, че си чела романите от поредицата.

— Разбира се, че съм ги чела. Като малка, де. Бяха любими на всичките ми приятели. Само че от години не съм се сещала за тях. Помниш ли Удобния кон, който отвежда човек където си поиска? Като малка мечтаех да имам точно такъв кон. И ти си ги чел, не отричай.

Той не искаше да издава доколко е вманиачен на тема Филория, затова смотолеви:

— Май съм ги преглеждал.

Алис се подсмихна.

— Защо си мислиш, че можеш да скриеш нещо от мен?

Той сплете пръсти зад главата си, облегна се на възглавницата и се загледа в полегатия таван. Не му се нравеше, че Алис се държи с него като с брат.

— Я се премести — промърмори той и се просна до нея на тясното легло. Тя вдигна книгата и двамата безмълвно прочетоха заедно няколко страници. Раменете им се докосваха. Куентин изпита усещането, че леглото е бърз влак и че ако погледне през прозореца, ще види как отстрани профучават полета и гори.

— Така и не ми стана ясна историята с Удобния кон — промълви след малко. — Първо, само един ли е, или са цяло стадо. Второ, той е много полезен. Човек би си казал, че някой вече го е превърнал в домашно животно.

Алис го удари с книгата по главата, и то доста силно.