Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
Алон прекара остатъка от сутринта да подготвя подробно досие. След това сложи в една пътна чанта два ката дрехи и необходимото за две промени на самоличността. Същата вечер излетя от летище „Бен Гурион“ за Париж и по обяд на следващия ден отново се озова на остров Корсика. Необходимо му бе още едно нещо, преди да започне търсенето си. Имаше нужда от съучастник. Някой изключително способен, напълно безмилостен и без капка съвест.
Нуждаеше се от Кристофър Келър.
31.
Корсика
Островът бе променен от последното посещение на Габриел. Плажовете бяха пусти, имаше хубави свободни маси в по-добрите ресторанти и откритите пазари не бяха претъпкани с полуголи летовници от континента, които зяпаха с възхищение, но рядко бъркаха в портфейлите си. Корсика отново бе във владение на корсиканците. И затова бяха благодарни дори и най-мрачните ѝ жители.
Имаше много други неща обаче, които бяха останали непроменени. Посрещна го същият опияняващ аромат на макията, когато пое към вътрешността на острова; същата старица посочи към него, вирнала показалец и кутре в „рогатия знак“, докато преминаваше през изолираното планинско селце, и същите двама пазачи кимнаха заплашително, като профуча край портата на имението на дон Антон Орсати.
Той кара по шосето, докато то премина в черен път, и продължи още малко по него. Когато мина острия ляв завой близо до трите древни маслинови дървета, отвратителният светлокафяв козел на дон Казабианка вече бе заел позиция, за да препречи пътя му. Като видя Габриел, очите му потъмняха, сякаш си спомни обстоятелствата при последната им среща и сега планираше да му го върне. През отворения прозорец на колата Алон учтиво помоли козела да отстъпи. И когато животното вдигна предизвикателно брада, слезе от автомобила, наведе се близо до съдраното му старо ухо и прошепна заплаха, много сходна с тази, която бе отправил на похитителите на Маделин Харт. Козелът мигновено се обърна и набързо се оттегли в макията. Той беше страхливец като повечето тирани.
Габриел се качи в колата и измина останалата част от пътя до вилата на Келър. Паркира на алеята под сянката на един черен бор и извика за поздрав към терасата, откъдето не дойде никакъв отговор. Вратата беше отключена, той прекоси красивата бяла стая и надникна в следващата, но и в двете нямаше никой. След това отиде в кухнята и отвори хладилника. Нямаше мляко, нито месо или яйца — нищо, което може да се развали. Само няколко бири, бурканче с дижонска горчица и бутилка доста добро вино „Сансер“. Габриел отвори бутилката и позвъни на дон Орсати.
Келър бил заминал по работа. В континентална Европа, в страна, различна от Франция, дотам стигна в обясненията си донът. Ако всичко вървяло по план, Кристофър щял да се върне в Корсика същата вечер, най-късно на следващата сутрин. Дон Орсати каза на Алон да отседне във вилата на Келър и да се чувства като у дома си. Каза също, че съжалява за случилото се „далеч на север“. Очевидно Кристофър му бе дал пълен отчет.
— И така, какво ви връща в Корсика? — попита донът.
— Платих на някого голяма сума пари, а не ми доставиха стоката, както бяха обещали.
— Много голяма сума — съгласи се Орсати.
— Какво щяхте да направите, ако бяхте на мое място?
— Първо, никога нямаше да се съглася да помогна на човек като Джонатан Ланкастър.
— Живеем в сложен свят, дон Орсати.
— Така е — съгласи се философски донът. — Що се отнася до вашия бизнес проблем, имате две възможности. Може да направите всичко по силите си да забравите за случилото се с младата англичанка или да накажете виновниците.
— Вие как бихте постъпили?
— В Корсика имаме една стара поговорка: „Християнинът прощава, идиотът забравя“.
— Аз не съм идиот.
— Нито християнин — вметна Орсати, — но аз не храня предубеждения към вас.
Донът помоли Габриел да остане на линия, докато той оправи някакъв дребен проблем. Изглежда, бе изчезнала голяма пратка със зехтин за някакъв ресторант в Цюрих. Алон чуваше как Орсати крещи на свой подчинен на корсикански диалект. „Намерете зехтина — каза той — или ще хвърчат глави.“ Във всяка друга фирма заплахата можеше да бъде счетена просто за ядосано началническо изхвърляне. Но не и в „Орсати Олив Ойл Къмпани“.
— Докъде бяхме стигнали? — попита донът.
— Казвахте нещо за християните и идиотите и се канехте да изкопчите прекалено висока цена за привилегията да наема Келър.