Английското момиче

— В момента Службата не може да предскаже със сигурност как ще реагира египетският лидер, ако влезем в Газа. Именно затова министър-председателят е склонен, поне засега, да не прави нищо, докато ракетите се сипят по неговия народ.

Габриел погледна екрана — ракетите бяха започнали да падат. После изключи телевизора и изведе Шамрон на терасата. Тук беше по-топло, отколкото в Йерусалим, и лекият вятър от Голанските възвишения къдреше сребристата повърхност на езерото. Ари седна край парапета на стол от ковано желязо и веднага запали една от зловонните си цигари. Алон му подаде чаша вино и седна до него.

— Преди не ми беше приятно — каза Шамрон, след като отпи от виното, — но като остарях, започна да ми харесва. Предполагам, че ми напомня за всички неща, за които никога нямах време на младини: вино, деца, празници. — Замълча, после добави: — Живот.

— Все още имаш време, Ари.

— Спести ми баналностите — отвърна Шамрон. — Сега времето е моят враг, синко.

— Тогава защо губиш и минута от него, за да се месиш в политиката?

— Има разлика между политика и сигурност.

— Сигурността е просто продължение на политиката, Ари.

— А ако ти трябваше да съветваш министър-председателя какво да прави по въпроса за ракетите?

— Това е задължение на Узи, не мое.

Шамрон изостави темата за момента.

— Следя новините от Лондон с голям интерес — каза той. — Изглежда, твоят приятел Джонатан Ланкастър е напът да постигне победа.

— Той е може би политикът с най-голям късмет на планетата.

— Късметът е много важно нещо в живота. Мен не ме е спохождал много. Нито пък теб.

Габриел запази мълчание.

— Излишно е да казвам — продължи Шамрон, — че искрено се надяваме да се запазят настоящите предизборни тенденции и Ланкастър да спечели. Ако това стане, сме уверени, че той ще бъде най-проционисткият британски политик след Артър Балфур.

— Ти си безскрупулен негодник.

— Някой трябва да бъде такъв. — За момент Ари се вгледа сериозно в лицето му. — Съжалявам, че изобщо ти позволих да се забъркаш в този случай.

— Ти получи точно каквото искаше — отвърна Габриел. — Ланкастър спокойно би могъл да бъде на заплата в Службата. Той е най-лошото нещо, което един лидер може да бъде. Той е компрометиран.

— Това са негови дела, не наши.

— Вярно е — отвърна Габриел, — но Маделин Харт бе тази, която плати цената.

— Трябва да направиш всичко възможно да я забравиш.

— Боя се, че казах нещо на похитителите, което прави това невъзможно.

— Заплаши, че ще ги убиеш, ако тя пострада?

Алон кимна утвърдително.

— Смъртните заплахи са като клетвите за вечна любов, прошепнати в разгара на страстта — лесно се дават и бързо се забравят.

— Не и когато са дадени от мен.

Шамрон замислено загаси цигарата си.

— Изненадваш ме, синко. Но не и Узи. Той предвиди, че ще искаш да ги преследваш, и вече категорично се обяви против това.

— Значи, ще го направя без неговата подкрепа.