Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
Но защо я бяха убили? Той ли бе допуснал грешка по време на доставката на откупа, която бе коствала живота на младата жена? Или през цялото време намерението им е било да я убият пред него, така че да няма друг избор, освен да я гледа как гори? Това бе въпросът, който зададе Киара една вечер, докато вървяха по улица „Бен Йехуда“. В отговор Габриел ѝ разказа за видението на синядората, че когато се е вгледала в нейната магическа смес от зехтин и вода, тя е видяла стар враг. Ала не стар враг на Келър, а негов.
— Не знаех, че имаш някакви врагове в престъпния свят на Марсилия.
— Нямам — отговори ѝ той. — Или поне аз не знам за такива. Но може би те са действали по заповед на някой друг, когато са отвлекли Маделин.
— Кой например?
— Някой, който е искал да ме накаже за нещо, което съм направил в миналото. Някой, който е искал да ме унижи.
— Каза ли нещо друго синядората, което забрави да споменеш?
— Когато вече е мъртва — отвърна Алон. — След това ще узнаете истината.
Минаваше девет часът, когато те се върнаха в апартамента на улица „Наркис“, но Габриел реши да прекара известно време пред статива. Той мушна диска с „Бохеми“ в своя изцапан с боя портативен сиди плейър, намали звука до шепот и работи с ясна цел, която му бе убягвала, откакто се бе върнал в Йерусалим. Габриел не чу, когато операта свърши, нито забеляза, че небето взе да изсветлява зад гърба му. На разсъмване той най-накрая остави четката и застана неподвижно пред картината, подпрял с ръка брадичката си и леко наклонил глава на една страна.
— Завърши ли я? — попита Киара, като го гледаше съсредоточено.
— Не — отвърна Габриел, все още загледан в картината. — Това е едва началото.
30.
Тиберия, Израел
Тази вечер бе шабат. Шамрон ги покани на вечеря в дома си в Тиберия. Това не беше истинска покана, защото на поканите може учтиво да се откаже. Това беше заповед, гравирана на камък, ненарушима. Габриел използва сутринта да се погрижи картината да бъде изпратена на Джулиан Ишърууд в Лондон. След това прекоси Йерусалим, за да вземе Киара от Израелския национален музей. Докато преминаваха с пълна скорост през Баб ал Уад — стъпаловидното дефиле, което свързваше Йерусалим с крайбрежната равнина, палестински бойци от Ивицата Газа откриха преграден огън с ракети, които падаха далеч на север, чак в Ашдод. Атаката нанесе само леки щети, но затрудни трафика в тази тясна част на страната, през която хиляди пътници се бяха устремили към домовете си за шабат. „Това може да се случи само в Израел“ — помисли си Габриел, докато чакаше цял час колоната от коли да се раздвижи. Хубаво беше да си е пак у дома.
Когато най-сетне стигнаха до крайбрежната равнина, те се отправиха на север към Галилея, след това на изток през поредица от арабски градове и села, и наближиха Тиберия. Меденожълтата вила на Шамрон се издигаше на няколко километра извън града върху скална тераса, надвиснала над Генисаретското езеро. За да стигнат до нея, трябваше да се изкачат по път, който се виеше по стръмен склон. Когато Габриел и Киара влязоха, ги посрещна Геула. Ари стоеше пред телевизора с притиснат до ухото телефон. Очилата му с грозни метални рамки бяха вдигнати на челото му и той стискаше основата на носа си с палеца и показалеца си. „Ако някога му издигнат статуя — помисли си Алон, — тя ще го изобразява в тази поза.“
— С кого говори? — попита той Геула.
— С кого мислиш?
— С министър-председателя?
Геула кимна утвърдително.
— Ари смята, че трябва да отвърнем на удара. Премиерът не е толкова сигурен.
Габриел ѝ подаде бутилка вино — червено, бургундски стил, от Юдейските възвишения, и я целуна по бузата. Кожата ѝ бе гладка като кадифе и ухаеше на люляк.
— Кажи му да остави телефона, Габриел. Теб ще послуша.