Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
Но имаше много други неща, свързани с бягащия мъж, които френската полиция, дори и в най-смелите си мечти, не би могла да си представи, че са истина. Например те никога нямаше да узнаят, че това е бил Габриел Алон — легендарният израелски шпионин и екзекутор, който действаше безнаказано на френска територия още откакто бе двайсет и две годишен младеж. Нито че човекът, който го бе отвел тайно на безопасно място, след като бомбата бе избухнала, не бе някой друг, а Кристофър Келър — установил се да живее в Корсика убиец, за когото френската полиция чуваше слухове от години. Нито че двамата мъже — някога непримирими врагове, бяха отишли в една крайбрежна вила близо до Шербур, където чакаше в готовност екип от четирима израелски агенти. Келър бе останал във вилата само няколко часа, преди да се върне спокойно в Корсика, но Габриел и Киара останаха там една седмица, докато изчакат да заздравеят множеството малки порязвания по лицето на Габриел. Сутринта в деня на погребението на Маделин Харт те отидоха с кола до летище „Шарл дьо Гол“ и се качиха на самолет на „Ел Ал“ до Тел Авив. До вечерта двамата се бяха прибрали в апартамента на улица „Наркис“.
В отсъствието на съпруга си Киара бе преместила картината и пособията му в стаята, която се водеше негово ателие. Но на следващата сутрин, след като тя тръгна за работа в музея, той незабавно върна нещата си обратно в хола. В течение на три дни Габриел стоя пред платното почти без прекъсване, от зори до късно следобед, когато съпругата му се връщаше у дома. Той се опитваше да потисне спомените за кошмара във Франция, но сюжетът на картината — красива млада жена, която се къпе в градината си, не му го позволяваше. Маделин бе постоянно в мислите му, особено четвъртия ден, когато започна работа по големите поразени участъци върху ръцете на Сузана. Тук той видя много доказателства за майсторската четка на Басано. Габриел я имитира толкова безупречно, че бе почти невъзможно да се различи оригиналът от ретуша. В действителност — по скромното му мнение — на места той успя да надмине майстора. Искаше му се да може да се похвали за високото качество на работата си, но не можеше. Маделин бе тази, която го бе вдъхновила.
Всеки ден Алон се насилваше да прави почивка за обяд, но неизбежно ядеше пред компютъра, където ровеше из интернет за новини относно френското разследване на смъртта на Маделин. Знаеше, че историята далеч не е приключила, но се оказа, че полицията е в пълно неведение за участието му в случая. Не намери и никакво доказателство в британската преса, което да навежда на мисълта, че Джонатан Ланкастър може да е бил свързан по някакъв начин с изчезването и смъртта на Маделин. Изглеждаше, че премиерът и Джеръми Фалън са успели да постигнат невъзможното и сега — според социологическите проучвания — се бяха запътили към убедителна победа. Излишно е да се споменава, че никой от двамата не бе направил опит да се свърже с Габриел. Дори Греъм Сиймор изчака цели три седмици, преди да се обади. От шума, който се чуваше на заден план, Алон се досети, че използва обществен телефон на гара Падингтън.
— Нашият общ приятел ти изпраща поздрави — каза предпазливо Сиймор. — Чуди се дали се нуждаеш от нещо.
— От ново кожено яке — отвърна Габриел по-весело, отколкото се чувстваше.
— Какъв размер?
— Среден — отговори Алон, — с тайно отделение за фалшиви паспорти и оръжие.
— Ще ми кажеш ли някога как успя да се измъкнеш, без да те арестуват?
— Някой ден, Греъм.
Сиймор замълча, докато говорителят на гарата съобщаваше за заминаването на влака за Оксфорд.
— Той ти е много благодарен — каза най-накрая, говорейки пак за Ланкастър. — Знае, че си направил всичко възможно.
— Но то не бе достатъчно, за да я спася.
— Обмислял ли си възможността, че те никога не са имали намерение да я пуснат?
— Да — отвърна Габриел. — Но да ме убиеш, не мога да разбера защо.
— Има ли нещо друго, което искаш да му кажа?
— Би могъл да му напомниш, че похитителите все още имат копие от видеозаписа на нейната изповед за връзката им.
— Няма момиче, няма история.
Ако с обаждането си Сиймор бе имал намерение да повиши настроението на Габриел, то той претърпя пълен провал. В действителност през следващите дни настроението на Алон ставаше все по-мрачно. Сънят му бе нарушаван от кошмари. Кошмари, в които тичаше към една кола, която се отдалечаваше при всяка негова крачка. Кошмари, изпълнени с огън и кръв. В подсъзнанието му Маделин и Леа станаха неразличими, две жени, едната от които бе обичал, а на другата се бе заклел, че ще я защитава — и двете погълнати от огнените пламъци. Той беше смазан от мъка. Обаче най-вече бе обзет от непреодолимото чувство за провал. Беше дал дума на Маделин, че ще я измъкне жива. Вместо това, тя бе загинала от кошмарна смърт — вързана и със запушена уста в огнен ковчег. Габриел само се надяваше, че тогава е била упоена, че е била безчувствена за болката и ужаса.