Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Той е моят най-ценен служител.
— По очевидни причини.
Орсати замълча за миг. Габриел го чу да сръбва кафе.
— Важното е, че това ще е нещо повече от кръвно отмъщение — каза той след малко. — Вие трябва да си върнете и парите.
— И ако успея да го направя?
— Малка почит към вашия корсикански кръстник ще бъде в реда на нещата.
— Колко малка?
— Един милион ще бъде достатъчен.
— Това е доста голяма сума, дон Орсати.
— Щях да искам пет.
Габриел помисли над това за момент и след това прие условията.
— Но само ако успея да намеря парите — заяви той. — В противен случай ще съм свободен да използвам Келър, както намеря за добре, без заплащане.
— Дадено — каза Орсати. — Но гледайте да го доведете цял у дома. Не забравяйте, че парите не идват от пеене.
Алон се настани на терасата с чаша сансер и дебелото досие за вътрешните дела на Даунинг Стрийт под ръководството на Джонатан Ланкастър. Ала след час взе да не го свърта на едно място, затова позвъни отново на дон Орсати и помоли за разрешение да се поразходи. Донът даде благословията си и му каза къде може да намери един от пистолетите на Келър. Компактният деветмилиметров „Хеклер и Кох“ лежеше в чекмеджето на красиво френско старинно бюро, непосредствено под пейзажа на Сезан.
— Но бъдете внимателен — предупреди го Орсати. — Кристофър настройва спусъка да е много лек. Той е чувствителна душа.
Габриел пъхна оръжието под колана на дънките си и тръгна по тесния път към трите древни маслинови дървета. За щастие козелът още не се беше върнал на своя стражеви пост, което му позволи да продължи необезпокояван към селото. Беше по онова неопределено време между късния следобед и вечерта. Прозорците на къщите бяха със затворени жалузи, а улиците бяха оставени на котките и децата. Те гледаха Алон с голям интерес, докато вървеше към централния площад. Той бе заобиколен от трите страни от магазини и кафенета, а от четвъртата — от църквата. Габриел купи шал за Киара в един от магазините и след това седна в най-приветливото на вид кафене. Изпи едно силно кафе, за да неутрализира ефекта от сансера, а после, когато небето притъмня и хладният бриз стана студен, си поръча тръпчиво корсиканско червено вино, за да неутрализира ефекта на кафето. Вратите на църквата бяха открехнати. Отвътре долитаха тихите гласове на молещите се.
Постепенно площадът започна да се изпълва с хора от селото. Младежите седяха, яхнали мотопедите си, пред сладоледения салон; група мъже започнаха оспорвана игра на петанк27 в средата на прашната еспланада. Малко след шест двайсетина души, предимно възрастни жени, се заточиха надолу по стълбите на църквата. Сред тях бе и синядората. Очите ѝ се спряха за кратко върху скептика Габриел, после тя се скри от погледа му в своята схлупена къща. Скоро след това дойдоха да я посетят две жени — възрастна вдовица, облечена от глава до пети в черно, и объркана на вид, около двайсет и пет годишна девойка, която без съмнение страдаше от вредния ефект на урочасването.
Половин час по-късно двете жени излязоха заедно с едно десетгодишно момче с дълга къдрава коса. Жените се насочиха към сладоледения салон, но момчето, след като спря за малко да погледа играта на петанк, дойде до кафенето, където седеше Габриел. В ръката си то държеше бледосиньо листче, сгънато на четири. Момчето го сложи на масата пред Алон и бързо се отдалечи, сякаш се страхуваше, че може да прихване нещо. Габриел разгъна листчето и на гаснещата светлина прочете единственото изречение, което бе написано на него.
Трябва да ви видя веднага.
Той прибра листчето в джоба на якето си и поседя още няколко минути, обмисляйки какво да прави. После остави няколко монети на масата и тръгна през площада.
Когато почука на вратата, писклив глас го покани да влезе. Синядората седеше сънено в избеляло кресло, главата ѝ бе отпусната настрана, сякаш още страдаше от усилието да поеме злото, което бе обсебило предишните ѝ посетителки. Въпреки протестите на Габриел, тя настоя да се изправи, за да го посрещне. Този път в изражението ѝ нямаше враждебност, а само загриженост. Старата жена докосна мълчаливо бузата му и се взря в очите му.
— Очите ви са толкова яркозелени. Имате очите на майка си, нали?
— Да — отвърна той.
— Тя е страдала по време на войната, нали?
— Келър ли ви го каза?
— Никога не съм говорила с Кристофър за майка ви.
27
Игра на земя с метални топки, възникнала във Франция в началото на XX век, но произлизаща от стара провансалска игра, чиито корени датират още от VIII–IX в. — Б.пр.