Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— О, не, разбира се, че не.
— Очевидно сте скептично настроена.
— Очевидно да.
— Вашият телефон има ли връзка с интернет?
— Разбира се.
— Преди няколко години един доста известен агент от израелското разузнаване бе заловен от ислямски терористи и разпитван пред камера. Техният план бе да го убият, но нещата не се развиха по този начин. Видеозаписът на разпита все още се мотае в интернет. Изгледайте го и после ми се обадете.
Той ѝ даде номера и затвори. Две минути по-късно тя му се обади:
— Бих искала да ви видя.
— Със сигурност можете да се справите и по-добре, госпожо Кук.
— Моля ви, господин Алон, бихте ли обмислили възможността да се видите с мен?
— Само ако се извините, задето преди малко се отнесохте така грубо с мен.
— Поднасям ви моето най-дълбоко и смирено извинение и се надявам, че ще намерите някакъв начин да ми простите.
— Прощавам ви.
— Къде сте?
— В кафене „Неро“ на Бридж Стрийт.
— За съжаление, то ми е добре известно.
— Кога можете да дойдете?
— След десет минути.
— Не закъснявайте — каза Габриел и прекъсна връзката.
Както се оказа, тя закъсня — закъсня с шест минути, което обясняваше защо влетя забързано през вратата с телефон до ухото, а чадърът ѝ изплющя под напора на вятъра, нахлул вътре с нея. Повечето посетители в кафенето бяха туристи, но в дъното посръбваха кафе лате трима младши депутати със сиви костюми. Саманта Кук спря, за да размени няколко думи с тях, преди да стигне до масата на Алон. Косата ѝ бе пепеляворуса и дълга до раменете. Сините ѝ очи гледаха изучаващо. За няколко секунди тя не ги отдели от лицето на Габриел.
— Боже мой! — възкликна най-накрая. — Наистина сте вие.
— Какво очаквахте?
— Рога, предполагам.
— Поне сте честна.
— Това е един от най-лошите ми недостатъци.
— Някакви други?
— Любопитство — отговори тя.
— Тогава сте попаднали на правилното място. Мога ли да ви поръчам нещо за пиене?
— Всъщност — каза Саманта, като огледа помещението — може би е по-добре да се поразходим.
Алон се изправи и облече палтото си.
Те се отправиха към Тауър Бридж и после бързо завиха по кея „Виктория“. Следобедният трафик се точеше бавно, но тълпите, които обикновено се стичаха на крайбрежната алея, бяха прогонени от дъжда. Габриел погледна през рамо, за да се увери, че не ги следят, след като бяха напуснали кафенето. Като се обърна отново, забеляза, че Саманта Кук се взира в него изпод чадъра си, сякаш той бе в списъка на застрашените видове.
— Изглеждате много по-добре, отколкото на онзи видеозапис — каза тя след малко.
— Там всичко бе направено с помощта на грим.
Жената неволно се усмихна.
— Това помага ли? — попита.
— Да се шегуваш с нещо такова?
Саманта кимна утвърдително.
— Да — каза той. — Помага.
— Знаете ли, веднъж я срещнах.
— Кого?
— Надия ал Бакари. Случи се, когато тя още беше никоя, просто саудитска купонджийка, разглезената дъщеря на финансиста на ислямските терористи Абдул Азиз ал Бакари. — Репортерката се вгледа в лицето му за някаква реакция и изглеждаше разочарована, когато не видя такава. — Вярно ли е, че вие сте го убили?
— Зизи ал Бакари беше убит в резултат на операция, организирана от американците и техните съюзници в общата им борба срещу тероризма.
— Но вие сте този, който всъщност е натиснал спусъка, нали? Вие сте го застреляли в Кан пред очите на Надия. И после сте я вербували, за да унищожите терористичната мрежа на Рашид ал Хусейни. Блестящо — каза тя. — Наистина блестящо.
— Ако беше толкова блестящо, Надия още щеше да е жива.
— Но смъртта ѝ промени света. Тя спомогна за настъпването на демократични промени в Арабския свят.
— И вижте как се развиха нещата — каза мрачно Алон.
Те минаха под моста Хънгърфорд точно когато един влак навлезе с грохот в гара Черинг Крос. Дъждът намаля. Саманта Кук сви чадъра си и го пъхна в чантата.
— За мен е чест, че дойдохте при мен — каза тя, — но Близкият изток не е точно в моя журналистически обсег.
— Въпросът не е свързан с Близкия изток. Става дума за Джонатан Ланкастър.
Саманта сепнато вдигна очи.
— Защо прочут агент на израелското разузнаване идва при лондонски репортер да търси информация за британския министър-председател?
— Трябва да е нещо важно — отвърна уклончиво Габриел. — В противен случай прочутият израелски агент никога не би посмял да направи нещо такова.