Злочестие [bg]

Въртящ се ресторант — една от странните идеи отпреди Злочестие, за които понякога ми бе трудно да повярвам, че са истина. Едно време обикновени хора биха дошли тук да похапнат хубаво, докато гледат към града. Ресторантът на върха на кулата беше като колело — главината е неподвижна, а подът се върти в кръг. Външните стени също са били неподвижни. На някои места таванът се издигаше още два етажа до покрива на кулата; сега полуетажите над нас се използваха само за поставяне на осветление.

Превръщането в сол беше унищожило механизмите за пода, особено моторите и кабелите. Завъртането на помещението отново явно изискваше усилията на работници, инженери и един низш Епичен — Хелий — който притежаваше левитационни сили. При все това Амбразурата всяка седмица береше големи ядове, за да направи нещо специално — нещо, което ще се запомни. Много характерно за Епичните.

Забелязах я как седи на една от масите в подвижната част. Беше късо подстригана и слабичка — хубаво допълнение към дрехите ѝ в стила на двадесетте години на двадесетия век.

Партито тук беше по-приглушено от веселбата на първия етаж — никаква силна музика, а само струнен квартет. Хората седяха на застлани в бяло маси и си чакаха храната. В други участъци масите и столовете от сол бяха отместени, за да позволят да се танцува, но никой не си правеше труда. Вместо това всяка маса представляваше самостоятелно владение, с някой заобиколен от блюдолизци Епичен в центъра на двора.

Разпознах известен брой дребни Епични и си отбелязах кои все още са живи — тоест, обвързали са се с Проф, вместо да бягат от града. Изненадващо, присъстваше и Бурята — млада азиатка, седнала на платформа. Явно беше издържала в затвора на Проф и бе освободена. Очевидно я беше разнасял нагоре-надолу, за да покаже, че сега той се разпорежда в Илдития. В крайна сметка обаче Проф се нуждаеше от нея. Без силите ѝ растенията нямаше да никнат и лакомствата — и дори най-необходимите неща — в града щяха да се изчерпат.

Поклатих глава. От мястото си не можех да видя цялата зала, защото бе оформена като пръстен, но Проф не се намираше в тази част — а се съмнявах да е и в другата. Едва ли би дошъл на такова парти.

— Заехме позиция — тихо съобщи Мизи по линията. — Стигнахме до седемдесетия етаж.

Там държаха Тиа, а и стаите на Проф трябваше да са там. Все пак двете помещения бяха в противоположните краища на сградата, тъй че имаше надежда да вземем Тиа и да си излезем преди той дори да е разбрал, че сме били тук. Първоначалният ѝ план включваше той да бъде подмамен вън от стаята си с нещо разсейващо, тъй че тя да може да вземе информацията му, без той да разбере — но сега не се налагаше да се тревожим за това.

— Прието — обади се Коуди. — Добра работа, Група Хип. Чакайте за потвърждението на Меган или Дейвид, преди да продължите.