Небесносини грехове

- Лейтенант, мисля, че г-ца Блейк засега видя достатъчно от местопрестъплението.

Долф ме ръзтърси леко, което накара главата ми да се разтресе, а стомахът ми да се разбърка.

- Не, все още не е.

Той ме завъртя рязко и ме обърна отново с лице към стаята. Завлече ме към лицевата дъска на леглото, която бе боядисана в бледолилаво, толкова близко до цвета на стената, че не я бях забелязала. Изблъска ме напред, докато лицето ми не се озова на сантиметри от дъската. Имаше прясна следа от нокти, като блед белег по дървото и боята.

- Според теб какво го е направило, Анита? - Той ме завъртя рязко, докато не се озовах с лице към него, а големите му ръце все още бяха около раменете ми.

- Пусни ме, Долф. - Гласът ми продължаваше да не звучи като моя. Никой друг нямаше да може да ми причини нещо такова. Досега щях да съм отвърнала, или да съм се изплашила, или да съм се вбесила. Не бях нито едно от изброените.

- Какво мислиш го е направило? - И отново ме разтресе леко. Това накара главата ми да се заклати, а погледът ми се замъгли.

- Лейтенант Стор, настоявам да пуснете г-ца Блейк. - Детектив Пери беше зад него, от едната му страна, така че да мога да видя лицето му.

Долф се извърна към него, и мисля, че фактът, че ръцете му вече бяха заети, го спря да не сграбчи Пери.

- Тя знае. Тя знае какво е направило това, защото познава всяко скапано чудовище в града.

- Пуснете я, лейтенант, моля ви.

Затворих очи, което помогна за замайването. Ръцете му върху раменете ми ми подсказваха къде се намира тялото му. Забих острия си ток в стъпалото му. Той трепна, ръцете му се отпуснаха. Отворих очи и направих това, за което съм обучавана. Вдигнах ръцете си между неговите и замахнах навън и надолу. Това разруши захвата му върху мен и аз преместих дясната си ръка назад и го ударих с ъперкът в корема. Ако беше по-нисък щях да пробвам да го ударя в слънчевия сплит, но ъгълът беше лош, така че ударих това, което мога.