Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Струва ми се, че каза на Пипа, че било много сладко!
Докато стои насред кучешкото лайно, виждам как челюстта й се стяга и верността й започва да се изпарява, и за миг си мисля, че най-сетне й е дошло до гуша от тази Пипа. Най-накрая е видяла каква е наистина. Но неочаквано чувам:
— Да, Талула е супер сладко куче, наистина — казва, обръща се и се усмихва. — Талула, сладурче… — мами животното, балансирайки на един крак, докато е усилие се опитва да извади другия от изцапания чехъл. — Ела при приятелката на мами…
Прозвучава звук като пляскане, после силно мяукане и Талула изскача изпод дивана, последвана от Флий, който изглежда също е решил, че е плъх.
— О, виж, наистина е сладка — гука Фиона, докато я взема в ръце. Задържа я несръчно на рамото си, а животното ръмжи и се зъби. Фиона не е от хората, за които ще кажете, че е любител на животни. В тяхно присъствие тя е нервна. Нищо чудно, след като в училище уби не един, не два, а цели три училищни хамстера, защото ги прехрани, докато госпожица Дъглас не й забрани да се грижи за хамстери, страхувайки се, че клането ще продължи. Разбира се, че не беше нарочно: мисля, че причината за прехранването на животинките бе, защото самата Фиона непрекъснато беше гладна.
Нека да се надяваме, че кученцето на Пипа нямаше да бъде сполетяно от съдбата на Флопси, Топси и Мици, мисля си, докато гледам притеснено как го храни, за да го успокои.
— Виж, тя ме харесва — добавя приятелката ми, като ми хвърля поглед „Е, какво ще кажеш? Не съм напълно безпомощна с животните“.
— Да, виждам, но виждам и това… — посочвам надолу.
Фиона ме поглежда неразбиращо, сетне проследява погледа ми.
— О, не! Пак ли? — надава вой.
— Този път не е „лайно“! — не мога да удържа смеха си аз, докато гледаме безпомощно как Талула пишка върху халата й.
После ми става мъчно заради смеха ми и й предлагам да почистим заедно, но тя категорично забранява.
— Пипа е моя приятелка и Талула е моя отговорност — казва тя. — И междувпрочем Флопси, Топси и Мици бяха нещастен случай — обяснява училищният инцидент. — Откъде можех да знам, че не ядат пица? Бях само на осем!
Оставям я да пръска из кухнята със скъп дизайнерски парфюм, който й бяха изпратили да представи в своята колонка. Беше неин ред да купи освежител за въздуха и както обикновено бе забравила…
Вчера ми се обади дядо, беше много развълнуван, и ми съобщи, че е намерил идеалните копчета за чантата, която правех, а аз му обещах да го посетя днес. Заета с работата и Себ, не бях го виждала от седмица.
Но първо трябва да надникна в онзи благотворителен магазин, където намерих материала, който използвам.
— О, да, помня ви — поздравява ме жената зад щанда, когато влизам, — вие купихте стария чувал за брашно, нали?
— Да, точно така — усмихвам се.
— Никога не забравям лица. Помня, че си помислих: колко забавно, че искахте само този чувал и нищо от дрехите, които бяха в него — смее се тя, като наглася очилата си, върти верижката около врата си и я намества върху пуловера си от мохер. — С какво мога да ви помогна този път?
— Надявам се, че имате и други такива чували? — питам с надежда.
— Интересно е, че питате. Възрастната дама току-що мина и остави още неща — усмихва се тя. — Жалко, че я изтървахте. Тя е много мила, от Франция е…
По дяволите, ще ми се да бях срещнала тази мистериозна френска дама. Поглеждам към купчината картонени кутии, които е оставила.
— Очевидно съпругът й е починал неотдавна и тя разчиства къщата.
През следващите петнайсет минути се ровя из останките от нечий чужд живот: чинии, в които някой е ял с приятели и семейството; една ваза, в която цветята са радвали и давали любов на някого; червена копринена рокля, без съмнение купена за специален случай, може би празник… Представям си старата френска дама, облечена с нея като млада, съпругът й я върти шеметно по дансинга на шикозен парижки ресторант с огромен кристален полилей и истински оркестър, като шепне в ухото й колко е шармантна…
Умът ми отплува нанякъде… Това е удивителното на тези магазини: в тях всичко е история, всичко е минало и е заредено със спомени; всичко носи в себе си история. Толкова е очарователно да си представяш какво е било, да мислиш за хората, които никога няма да срещнеш, но техният живот е докоснал твоя чрез тази ваза, която някога им е принадлежала, а сега стои на рафта в дома ти, пълна с пролетни цветя.