Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Пери — натърти г-н Каткоут, — знам, че ме смяташ за стар глупак, дето си е изгубил половината ум. Приемам факта, че ми се смееш, когато смяташ, че не те виждам. Но ако нямах очи на опакото на главата си, Пери, нямаше да съм жив днес.
— Аз… ами… защо, не, Оуен! — избърбори г-н Долар. — Не ти се подигравам! Честна дума!
— А сега или ме лъжеш, или ме наричаш лъжец — додаде старецът и нещо в мекия тон, с който го каза, накара костите ми да се вкочанят.
— Аз… съжалявам, че мислиш, че…
— Да, все още пазя пистолета и кобура — прекъсна го г-н Каткоут. — Пазя ги заради доброто старо време. А сега, нали ме разбираш, Пери…
Той се наведе напред и г-н Долар се опита да се усмихне, но успя да изобрази само слабичко повдигане на устните.
Старецът продължи:
— Можеш да ме наричаш Оуен или пък господин Каткоут. Можеш да ме наричаш „Хей, ти“ или „Дъртак“. Но никога не ме назовавай с прякора ми на стрелец. Нито днес, нито утре, нито никога. Стискаме ли си ръцете за това, Пери?
— Оуен, няма причина да…
— Стискаме ли ръце? — повтори г-н Каткоут.
— Ами… да. Що не. Разбира се — г-н Долар кимна. — Каквото кажеш, Оуен.
— Не, не каквото кажа. Само това.
— Добре. Няма проблем.
Г-н Каткоут остана втренчен в очите на г-н Долар още секунда-две, все едно търсеше в тях истината. След това каза:
— Сега ще си тръгвам — и се насочи към вратата.
— Ами партията ни, Оуен? — попита Джазман.
Г-н Каткоут се поколеба и отвърна.
— Не ми се играе вече!
Той бутна вратата и излезе в горещия юнски следобед навън. Вълна жега се плисна навътре, докато вратата се затвори. Изправих се, отидох до стъклото на прозореца и проследих как, пъхнал ръце в джобовете си, г-н Каткоут се отдалечава полека по тротоара на „Мърчант Стрийт“.
— Е, кой да си представи, че така ще стане? — попита г-н Долар. — Какво според вас го прогони?
— Знае, че не вярваш грам на историята му — отвърна Джазман и започна да прибира пуловете за дама и дъската.
— Истина ли е или не? — татко стана от стола. Ушите му бяха бая скъсени доста, а вратът му — зачервен там, където бе обръснат и остърган.
— Разбира се, че не е истина! — разсмя се презрително г-н Долар. — Оуен е луд! Не е на себе си от години!
— Не се ли е случило както той го разказва? — продължавах да следя как г-н Каткоут се отдалечава по тротоара.
— Не. Измислил си е всичко.
— И защо си толкова сигурен? — попита татко.
— Стига де, Том! Какво пък ще прави стрелец от Дивия Запад тук, в Зефир? И не мислиш ли, че щеше да го пише в историческите книги — че хлапе е спасило живота на Уайът Ърп в О. К. Корал? Ходих до библиотеката и проверих. Не се споменава никакво момче, което да се намесва в историята, а в книгата за стрелците, която намерих, не се споменава и никой на име Захаросания — г-н Долар изтърси космите от стола с гневни движения. — Твой ред е, Кори. Скачай на седалката!
Понечих да се отдалеча от прозореца, но видях г-н Каткоут да маха на някого. От другата страна на „Мърчант Стрийт“, гол като самата невинност, вървеше Върнън Такстър. Крачеше бързо, сякаш отиваше на някаква важна среща, но вдигна ръка да приветства стареца.
Двамата луди се разминаха, всеки тръгнал в своята посока.
Не се засмях. Чудех се какво ли е накарало г-н Каткоут да вярва с такава сила, че е бил стрелец, както и Върнън Такстър вярваше, че наистина бърза нанякъде.
Настаних се на стола. Г-н Долар стегна врата ми с бръснарската кърпа и прокара няколко пъти гребена през косата ми, докато татко сядаше да разтвори „Илюстровани спортове“.
— Малко отгоре и изтънено отстрани, нали? — попита г-н Долар.
— Да, сър! — казах. — Това ме устройва.
Ножиците запяха и се разхвърчаха малки мъртви частици от мен.
3.
Момче и топка
Колелото ме чакаше на предната веранда, когато се върнахме от бръснарницата.
Пъчеше се, подпряно на стъпенката си.
Чисто ново колело.