Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Тук няма коли, разбирате ли. Не са разрешени и слава богу.
Докато вървяха, Кристин разказа на Изобел цялата необикновена история от последните седмици — за ужасното убийство и невероятните находки. Изобел кимаше. Съчувстваше на Кристин заради Франц и Роб долови, че отношенията между тях двете бяха почти като между майка и дъщеря. Беше трогателно.
Това отново му напомни за Лизи. Роб си помисли, че на малката би й харесало на острова. Беше красив, но и някак мистериозен с дървените си къщи, тамариксовите дървета, ерозиралите византийски църкви и дремещите на слънцето котки. Наоколо имаше само вода, а в далечината Истанбул едва се мержелееше. Беше великолепно и Роб твърдо реши един прекрасен ден да доведе дъщеря си тук.
Домът на Изобел представляваше стара и величествена лятна вила, предлагала прохлада на османските принцове. Къщата от бял камък беше до сенчестия бряг и гледаше към морето и другите острови.
Тримата се настаниха на дивани с меки възглавници и Кристин завърши разказа си за Гьобекли и последните седмици. Цялата къща се смълча, когато тя описа страшния край на историята и как се бяха озовали на косъм от отвличане.
Тишината надвисна във въздуха и през притворените кепенци Роб дочу плисъка на вълните и шума от боровите клони.
Изобел въртеше вяло лорнета из ръцете си, бяха си изпили и чая. Кристин сви рамене към Роб, сякаш искаше да му каже, че Изобел навярно няма да може да им помогне и загадката е твърде оплетена.
Роб въздъхна и се почувства уморен. Но изведнъж домакинята се надигна, а очите й блестяха, изпълнени с живот. Тя помоли Роб да й покаже на телефона си снимките, които беше направил на символа върху глинените делви.
Той бръкна в джоба си, извади телефона, а Изобел внимателно разгледа снимката и се замисли.
— Да, както и предполагах. Това е санджак. Символ, който се използва в култа към ангелите.
— Култ към какво?
— Култът към ангелите, Йезиди — усмихна се тя. — По-добре да обясня. Отдалечената част на Кюрдистан около Шанлъурфа е забележително място. Това е люлката на много религии, корените на християнството, юдаизма и исляма също са там. Но по кюрдските земи живеят и други, още по-древни вери като ярсенизъм, алевизъм и йезидизъм. Заедно те се наричат Култ към ангелите. Тези религии са на по пет хиляди години, може би дори още по-стари, и се срещат само в тази част на света. А йезидизмът е най-старата и най-странната от тях. Обичаите на йезидитите са много интересни. Те почитат свещени дървета, жените не бива да режат косите си, а марулята е забранена за ядене. Избягват да носят тъмносини дрехи, защото според тях този цвят е свещен. Имат строго разделение на касти, като браковете между различни касти не са разрешени. Висшите касти са полигамни. Всеки от тази вяра, който се ожени за не-йезидит, рискува да бъде прогонен от общността или дори по-лошо. Затова никога не се женят за хора, които не са от тяхната вяра. Никога.
— Култът към ангелите не е ли изчезнал в Турция? — намеси се Кристин.
— Почти. Последните му последователи живеят главно в Ирак, останали са около половин милион. Но и в Турция има няколко хиляди йезидити. Разбира се, те са подложени на повсеместни гонения. От християните, от мюсюлманите, от различните диктатори…
— Но в какво вярват? — запита Роб.
— Йезидизмът е синкретична религия и комбинира елементи от различни вери. Те например вярват в прераждането като хиндуистите, принасят бикове в жертва като древните митраисти, вярват в кръщението като християните, а когато се молят, се обръщат към слънцето като зороастрийците.
— Защо смяташ, че знакът върху делвата е йезидитски символ?
— Ще ти покажа.
Изобел стана, отиде до библиотеката край другата стена, и се върна с дебела книга в ръцете. Някъде по средата намери снимка на причудлива медна пръчка с птица, кацнала в единия край. В книгата пишеше, че знакът е „йезидитски санджак“. Това беше точно като символа върху делвата.
Изобел затвори тома и се обърна към Кристин.
— Така, кажи ми целите имена на работниците от разкопките, както и фамилията на Бешет от музея.
Кристин затвори очи и се опита да си спомни. Като се запъваше малко, тя успя да изреди няколко имена, а след това се сети за още няколко.
— Йезидити — кимна Кристин. — Работниците на разкопките са били йезидити, Бешет също. И предполагам, че мъжете, които са се опитали да ви похитят, също са от тях. Пазили са делвите в музея.