Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Не. Купих я така.
В този момент в съзнанието ми нахлу един от тези цитати и аз веднага го озвучих:
— „Вчера бях умен, затова исках да променя света. Днес съм вече мъдър, затова започвам да променям себе си“ — изобщо не трябваше да си позволявам подобна прямота с рани. Сега тя може би никога нямаше да ми прости.
Арджун примигна бавно и отговори:
— И на мен ми е едно от любимите.
Докато говорехме, аз най-неусетно се бях приближила доста към Арджун — толкова, че ако протегнех ръка, можех да докосна гладкото му лице. Осъзнала този факт, автоматично отстъпих крачка назад.
— Извинявай, но трябва да тръгвам. Рани се разпореди да доставя тези писма на Гопал джи в мига, в който напусна покоите ѝ — и размахах купчината.
Но едва бях направила няколко крачки, когато Арджун ми подвикна:
— Можеш ли да дойдеш довечера във вътрешния двор? Искам да ти дам нещо.
— О, не мога да приемам повече подаръци от теб! — тръснах глава аз. — Как ще изглежда отстрани?
— Това не са подаръци — засмя се Арджун. — Очаквам да ми се отплатиш за тях!
Зяпнах сащисана.
— Аз те запознах с Руми — поясни той, — така че сега е твой ред да ме запознаеш с някой велик писател!
Изчервих се, защото изобщо не бях допуснала, че има предвид това.
— Но ти не разбираш английски… — смотолевих.
— Откъде знаеш?
— Добре де, разбираш ли?
— Достатъчно, за да чета по малко поезия — отговори той.
Втрещих се. По едно време изломотих:
— Но защо не ми каза?
— Не си ме питала!
И изведнъж се почувствах като пълна глупачка. Защо наистина Арджун да не разбира донякъде английски, след като непрекъснато го чува около себе си?
Когато стигнах до покоите на господаря на писмата, бях посрещната от слуга, който ми отвори и ме покани в кабинета на Гопал. Стените бяха облицовани с ламперия от мангово дърво в наситен цвят и под светлината на маслените лампи цялото помещение блестеше като току-що измита женска коса. На всеки няколко стъпки имаше пиедестали с тежки бронзови фенери върху тях, които също бяха запалени. Две от стените бяха покрити от горе до долу с рафтове стриктно подредени книги. В далечния край на това помещение се виждаше бюро, над което се беше превил Гопал. Когато той вдигна глава, аз се поклоних официално, опрях ръце в намасте и му поднесох писмата с думите:
— Рани пожела да ви връча тези писма в мига, в който напусна покоите ѝ.
— Но това е работа на Кахини! — тросна ми се той и погледна над рамото ми, като че ли очакваше да я зърне да се крие някъде. — Ти ли ще заместваш Кахини отсега нататък?
— Не вярвам — отговорих. — Може би Кахини е била заета и затова рани е помолила мен.
— С какво да е заета?
Гопал ме зяпна така настойчиво, че накрая бях принудена да отговоря:
— Не знам, а и не ме интересува. Аз просто ви връчих писмата по нареждане на рани. Има ли нещо, което трябва да ѝ занеса от вас?
— Не! — озъби ми се Гопал.
Повече не бях поканена в покоите на рани.
Когато пристигнаха новините, че родилните болки на рани са започнали, Сундари ме дръпна настрани и поиска да знае какво се е случило между нас.
— Защо рани не пожела да те види повторно, след като се завърна? — попита. — Какво се случи между вас при последната ви среща?
— Не знам накъде биеш — отговорих, въпреки че, естествено, знаех много добре. Но тъй като Сундари продължи да ме наблюдава втренчено, аз промърморих: — Е, може да съм казала нещо, което да е оставило у рани впечатлението, че съм прекрачила границите.
Сундари въздъхна и рече:
— Хайде, разкажи ми какво стана!
Макар ѝ неохотно, аз повторих целия разговор. А после зачаках присъдата си.
— Сита, ти може и да си най-опитното с оръжията момиче, което Дурга дал е виждал от доста години, но нямаш никакъв опит в човешките отношения! Колко пъти трябва да те предупреждавам? В кралския двор човек никога не знае на кого може да вярва и на кого — не. Често най-близкият му съветник може да крои заговор за свалянето му. Как разпознава приятелите от враговете си? Като се държи за семейството си, ето така! Кахини е роднина на раджата и въпреки това ти решаваш, че можеш да влезеш в покоите на рани и да критикуваш семейството ѝ! Че коя си ти, а? Едно селско момиче, което не е било преглеждано от лекар дори веднъж през живота си!
И да ме беше зашлевила, Сундари пак не би могла да ми причини по-голяма болка от болката, която пробудиха в мен тези нейни думи.
— Никога повече няма да кажа нищо за Кахини — промърморих. — Или за когото и да било другиго.
— Моли се да имаш този шанс! Рани всеки момент ще роди. Дано да е син, защото тогава може да бъде и в опрощаващо настроение!