Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Джайде се поклони към олтара, после седна на един ратанов стол срещу Прача.
— Откъде намери тази снимка на випуска?
— Какво? — Прача погледна назад. — А, това ли? Млади бяхме тогава, нали? Намерих я сред нещата на майка ми. Пазила я, представи си, в един шкаф. Кой да предположи, че старата дама е толкова сантиментална.
— Хубава е снимката.
— Превишил си правата си на котвените площадки.
Джайде откъсна поглед от снимката и насочи вниманието си към Прача. Шепници бяха разхвърляни по бюрото му и шумоляха под повея на вентилатора: „Тай Рат“, „Ком Чад Люек“, „Фучаткан Раи Уан“. Повечето със снимката на Джайде отпред.
— Вестниците не мислят така.
Прача се намръщи, събра вестниците и ги изхвърли в кошчето за компостиране.
— Вестниците обичат героите. Героите продават. Не вярвай на тези хора, които те наричат тигър, защото се бориш срещу фарангите. Фарангите са ключът към нашето бъдеще.
Джайде кимна към портрета на Чаянучит, неговия ментор, който висеше на стената под образа на кралицата.
— Не съм сигурен, че той би се съгласил.
— Времената се променят, приятелю. Има хора, които ти искат главата.
— И ти ще им я дадеш?
Прача въздъхна.
— Джайде, познаваме се твърде отдавна, за да ми пробутваш тези глупости. Знам, че си боец. Знам, че кръвта ти е гореща. — Вдигна ръка, когато Джайде понечи да възрази. — Да, знам, сърцето ти е добро, точно както гласи името ти, и все пак си джай рон. И капчица джай йен няма в теб. Ти обичаш конфликтите. — Стисна устни. — Затова знам, че ако се опитам да ти стегна юздите, ще се възпротивиш. Ако те накажа — също.
— Тогава ме остави да си гледам работата. Министерството има полза от дивак като мен.
— Разсърдил си много хора с действията си. И не само глупави фаранги при това. В наше време не само фаранги прекарват товари по въздуха. Интересите ни стигат все по-далеч. Тайландските интереси.
Джайде плъзна поглед по бюрото на генерала.
— Не знаех, че министерството на околната среда инспектира товари по чужда поръчка.
— Виж, опитвам се да поговорим като разумни хора. Имам куп тигри на главата си — мехурчестата ръжда, гъгрицата, въглищната война, шпиони на търговското, жълти карти, квоти за парниковия ефект, епидемични огнища на фа’ган… А сега ти ми стоварваш още един.
Джайде вдигна поглед към него.
— Кой?
— Какво кой?
— Кой се е ядосал толкова, че да си подмокриш гащите заради него? Да ме викаш и да ме молиш да си затворя очите? Някой от търговското, нали? Някой от търговското министерство те е хванал за топките.
Прача замълча. След миг каза:
— Не знам кой е. Моли се и ти да не разбереш. Срещу призраци не можеш да се бориш. — Плъзна една картичка по плота към Джайде. — Това дойде днес, пъхнато под вратата ми. — Гледаше Джайде право в очите, втренчено, немигащо. — Тук, в собствения ми кабинет. На територията на министерството, разбираш ли? Някой е внедрил шпионите си в самото ни сърце.
Джайде обърна картичката.
Ниуат и Сурат бяха добри момчета. На четири и на шест. Малки мъжленца. Бойци. Неотдавна Ниуат се беше прибрал у дома с разкървавен нос и блеснали очи. Каза на Джайде, че се е бил честно и е загубил позорно, но че щял да тренира и следващия път да вземе здравето на онзи хеея.
Чая много се сърдеше. Обвиняваше Джайде, че им пълни главиците с абсурдни идеи. Сурат ходеше по петите на брат си, окуражаваше го и му повтаряше, че никой не може да го победи. Че е тигър. Че е най-добрият. Че ще властва над Крунг Теп и всички ще се гордеят с него. Сурат пък му бил личният треньор и му обяснявал как следващия път трябвало да удря по-силно. Ниуат не се страхуваше от битките. Не се страхуваше от нищо. Беше на четири години.
Точно в такива моменти Джайде го болеше сърцето. Навремето, когато участваше в двубои по муай тай, обикновено не се страхуваше. Само веднъж беше изпитал истински страх на ринга. По-късно обаче, след като започна работа, често бе ужасен до смърт. Страхът беше част от него. Страхът беше част от министерството. Какво друго, ако не страхът, можеше да затваря граници, да опожарява градове, да мине под ножа петдесет хиляди пилета и да зарови труповете им под чиста пръст и дебел слой луга? Когато ги удари тонбурийският вирус, той и хората му носеха безполезни маски от тънка оризова хартия, докато ринеха с лопати птичите трупчета в масови гробове, а страхът кръжеше около тях като фии. Как беше възможно вирусът да се придвижи на такова голямо разстояние толкова бързо? Ще се разпространи ли още? Скоростта му на разпространение ще продължи ли да нараства? Това ли е вирусът, който ще ги довърши? Заедно с хората си Джайде прекара трийсет дни под карантина, трийсет дни, в които очакваха смъртта, а страхът им правеше компания. Джайде работеше в министерство, което не можеше да даде отпор на всички заплахи, пред които се изправяше; Джайде се страхуваше непрекъснато.