Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Боядисаната в синьо табела се поклащаше над входа на пивницата. МОРСКИЯТ ДРАКОН.
Надолу по улицата на пост стояха двама стражи, разпозна ги не по униформите, а защото стърчаха в бурята с ръце върху мечовете.
Роуан килна глава по начин, който подсказа на Дориан, че принцът навярно умува дали да не ги хвърли в бушуващите води на пристанището. Но никой не ги спря, когато Роуан стрелна предупредителен поглед към Дориан и отвори вратата на личната пивница на пиратския лорд. Посрещнаха ги златиста светлина, подове и стени от полирано дърво и аромат на подправки.
Помещението беше празно независимо от бурята. Напълно празно, с изключение на десетината маси.
Роуан затвори вратата след Дориан, оглеждайки стаята и тясното стълбище в дъното й. От мястото им до входа се виждаха надписите върху повечето маси.
„Бурегон“. „Лейди Ан“. „Тигрова звезда“.
Корабни кърми. Всички маси бяха сковани от корабни кърми.
И то не от кърмите на разбити кораби. Не, това беше трофейна зала – с нея пиратският лорд напомняше на посетителите как точно се беше сдобил с короната си.
Всички маси като че ли бяха подредени около тази в дъното – по-голяма и по-протрита от останалите. „Вършач“. Огромните дъски бяха осеяни с петна от прогорено и дупки, буквите обаче се четяха съвсем ясно. Сякаш Ролф не искаше никога да забравя кърмата на кой кораб му служеше за лична трапеза.
Но самият пират и силата, която бяха почувствали... От тях нямаше и следа.
Вратата зад бара се отвори и оттам излезе стройно кестеняво момиче. Престилката й я представяше като сервитьорка, но държеше раменете си прекадено изправени, главата си – гордо вдигната. Сивите й очи ги огледаха проницателно, но без всякакъв интерес.
– Капитанът се чудеше кога ли ще дойдете да разузнавате – обяви тя с осезаем акцент като този на Едион.
– Така ли? – отвърна Роуан.
Сервитьорката посочи с изваяната си брадичка към тясното дървено стълбище в дъното на пивницата.
– Иска да говори с вас в кабинета си. Горният етаж, втората врата по коридора.
– Защо...
Дори Дориан знаеше, че не бива да пренебрегва този тон. Момичето обаче просто грабна една чаша, насочи я срещу светлината на свещите, за да я огледа за петна, и извади парцал от престилката си. По мургавите й предмишници се виеха еднакви татуировки на ревящи сиви морски дракони, които сякаш пълзяха нагоре при всяко движение на мускулите й.
Цветът на люспите им беше същият като този на очите й, осъзна Дориан, когато тя отново ги извърна към двама им с Роуан и заяви сухо:
– Не го карайте да чака.
***
Докато изкачваха скърцащото, смътно осветено стълбище, Дориан прошепна на Роуан:
– Може да е капан.
– Не е изключено – рече също толкова тихо Роуан. – Но все пак ни покани в кабинета си. Ако беше капан, просто щеше да ни спипа неподготвени.
Дориан кимна и нещо в гърдите му се отпусна.
– А ти... твоята магия е... по-добра?
Суровото му лице не издаваше нищо.
– Ще се справя.
Не че това отговаряше на въпроса му.
По коридора на втория етаж стояха на пост четирима млади мъже със стоманени погледи, въоръжени с изящни мечове, чиито дръжки бяха с формата на атакуващи морски дракони – знакът на капитана им. Никой не им каза и дума, докато двамата с Роуан крачеха към втората врата.
Елфическият принц почука веднъж. Отвърна им само сумтеж.
Дориан си представяше по какви ли не начини мъжа зад вратата.
Но тъмнокос младеж, най-много на трийсет, излегнат върху червена кадифена кушетка пред оплискани от дъжда панорамни прозорци, определено не беше един от тях.
21.
Пиратският лорд на Залива на Черепа дори не ги погледна от кушетката, пред която кобалтовият килим бе осеян с купища листове. Ако съдеше по старателно изписаните колонки, различими от входа на кабинета му, Дориан предполагаше, че са сметки на стоки или приходи – законно или незаконно придобити.
Ролф продължи да наблюдава корабите, люшкащи се в пристанището, отвъд което сянката на Коработрошача прорязваше бруления от бурята свят.
По всяка вероятност беше научил за пристигането им не чрез магическа карта, а благодарение на бдението си до прозореца. Ръцете му бяха покрити с ръкавици от тъмна кожа, обсипана с драскотини и пукнатини от старост. Изпод тях не надничаха татуировки.
Роуан не помръдваше; оглеждаше капитана и кабинета му, без да мигне дори. Дориан бе участвал в достатъчно политически интриги, за да познава отлично употребите на мълчанието, както и силата на това да проговориш пръв. Силата да накараш опонента си да чака.
Барабаненето на дъжда по прозорците и приглушеното процеждане на капки вода от подгизналите им дрехи по протрития килим изпълваха тишината.