Дребната старица, която наруши всички правила

– А ти не спря да ни говориш колко по-хубаво ще бъде в затвора – каза с негодувание Ана-Грета. – Това няма нищо общо с всичко, което ни разказваше.

– Съжалявам, дори не съм си представяла, че... – Марта преглътна и усети сълзите, които напираха в очите й.

Умника сигурно забеляза това, защото я прегърна през раменете:

– Мила моя, всички правим грешки. Не плачи. Скоро ще излезем.

Но в този момент Марта напълно изгуби контрол върху себе си, отпусна глава на гърдите му и се разрида.

– Ами ако Греблото не може да ми идва на свиждане? – каза Кристина и също започна да подсмърча.

Греблото я прегърна през раменете.

– Не забравяй, че когато бях на корабите, често отсъствах за дълго – каза той. – Затворите поне са на сушата, а освен това почти винаги съкращават присъдите за добро поведение. Със сигурност ще се срещнем отново съвсем скоро.

Той я погали по косата и я целуна по бузата.

После се прокашля, а Умника се почеса по носа. Всички изглеждаха много нещастни и стомахът на Марта се сви, когато осъзна, че тя е причината за всичко. Почти нищо не се беше получило така, както го беше планирала. След като направиха самопризнания в полицейското управление, и Кристина, и Греблото съжалиха за това. Изведнъж им се прииска да бяха останали в хотела. Същото стана и с Ана-Грета, която започна да си мечтае за Гунар от ферибота до Финландия. Само за един ден всички си промениха решението и вече не искаха да ходят в затвора.

– Можеше да проучиш нещата малко по-добре – каза й Кристина.

Освен че тъгуваше, че ще я разделят от Греблото, тя се притесняваше за децата си и какво ще си кажат старите й приятели от Стокхолм, които пееха в църковния хор.

– А ти? Не можеше ли и ти да направиш нещо? – защити се Марта. – Аз бях изцяло заета да планирам обирите.

– Глупачка такава! – каза Греблото.

Марта, която току-що беше спряла да плаче, отново се разплака.

– Ужасно съжалявам – каза тя, като подсмърчаше. – Следващия път няма да допусна нито една грешка.

– Следващия път? – намеси се полицаят и ги погледна накриво. – Нима сте толкова закоравели? Още дори не сте в затвора, а вече замисляте нови престъпления!

– Не, не, имам предвид в живота – опита се да го разсее Марта. – От сега нататък първо ще помисля, преди да направя нещо.

– Е, пожелавам ти успех в това – каза Греблото.

Всички дълго се прегръщаха, преди да ги отведат обратно по килиите, и си обещаха скоро да се срещнат отново. Накрая Марта се опита да ги окуражи:

– Времето минава бързо. Скоро ще ни прехвърлят в затвор с облекчен режим или ще ни пуснат навън с електронна гривна. Преди да се усетите, отново ще бъдем на свобода!

Тя сниши глас, за да не я чуе никой друг освен тях:

– Слушайте сега. Не забравяйте да настоявате да ви посещава свещеникът. Не само Бог говори с него.

След тези мистериозни думи тя им намигна и бързо стисна ръцете на приятелите си три пъти, за да покаже, че е измислила нов план.