Сезонът на Костите

- Не мога да ти кажа. Съжалявам. Но каквото и да се случи - кимнах към входа, - Нашира никога повече не бива да чува за тях. Това ще постави в опасност някои мои приятели.

- Знаеш ли, Пейдж - обади се Лис, - мисля, че тези твои приятели се опитват да се свържат с теб.

- Какво имаш предвид?

- Гомейса ме отведе за малко в Крепостта. - Чертите й се втвърдиха. - Докато си седях в килията и прехвърлях картите, тази на Обесения привлече вниманието ми. Извадих я от тестето и се оказа, че е обърната. Видях етера. Лице на мъж. Напомни ми за сняг.

Ник. Гадателите винаги казваха за него, че когато го видят, прилича на сняг.

- Какво ти изпрати той?

- Образ на телефон. Мисля, че се опитва да открие къде си.

Телефон. Разбира се... той нямаше представа къде се намирам. Бандата не знаеше, че съм отведена от Сцион, но досега трябваше да са надушили, че има нещо гнило. Ник искаше да му се обадя, да му кажа, че съм добре.

Вероятно с дни наред се е мъчил да намери правилната пътека през етера. Ако опиташе отново, чрез сеанс, можеше да успее да изпрати съобщение и до мен. Не разбирах защо вместо това го е насочил към Лис. Той познаваше аурата ми, би следвало да му е далеч по-лесно да я открие. Нищо чудно да се дължеше на хапчетата или на някаква друга намеса на Рефаимите. Но това нямаше значение. Беше тръгнал по дирите ми и нямаше да се откаже.

Гласът на Джулиан прекъсна мислите ми:

- Наистина ли познаваш и други скачачи, Пейдж? - Когато го изгледах, той сви рамене. - Мислех, че седмата гилдия е най-рядката.

Скачачи. Колко много се криеше зад тази проста дума. Това бе отделна категория зрящи, подобно на гадателите или авгурите. Категорията, в която попадах аз - хора, способни да въздействат на етера или да влизат в него. Джаксън бе започнал своята велика класификация на зрящите още през трийсетте, когато е бил на моята възраст. Брошурата му „За същината на неестествеността“ се бе разпространила в подземния свят със скоростта на пожар. В нея той идентифицираше седем разреда зрящи: гадатели, авгури, медиуми, сензори, фурии, пазители и скачачи. Последните три разновидности, според него, далеч превъзхождаха останалите. Един качествено нов поглед върху ясновидството, което никога по-рано не било класифицирано, но „по-низшите“ гилдии не реагирали добре на него. Последвалите войни между бандите продължили цели две кървави години. Издателите на Джаксън накрая спрели разпространението на книжката, но враждите останали.

- Да - отговорих. - Познавам един. Оракул.

- Значи трябва да си доста високо в йерархията на синдиката.

- Има нещо такова.

Лис загреба е черпака от тенджерката и ми сипа купа чорба. И да имаше някакво отношение по въпроса, не го изрази.

- Джулиан - каза, - би ли ни оставил за няколко минутки насаме с Пейдж?

- Разбира се. Ще изляза навън да пазя за червеноризци. -И той напусна стаичката. Лис не откъсваше очи от примуса.