Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Блестящата диамантена огърлица на залива долу стана катраненочерна, но аз почти не примигнах, дори когато се появиха слугите и запалиха лампите. Обърнах се, едва когато чух нечий мек глас.
В стаята ми се бяха появили три дами, до една облечени в черно. Приличаха на три врани. Но погребалната им прилика свършваше дотук, защото всички до една имаха красиви лица и весели очи. Усмихнаха се едновременно и широко, така че ми се сториха почти еднакви. Всъщност заприличаха ми на Трите грации, само че не мъртви, а живи и облечени в черно, а не бяло. И колкото лицата на Грациите бяха бели, толкова пък техните бяха тъмни — така, както заливът отвън бе преминал от светло към тъмно в края на деня. Жените се представиха като Евлалия Равиняно, Джована Карачола и Диана Гуардато. Аз мигновено забравих коя коя е, но от възпитание ги дарих с усмивка, за която нямах никакво настроение.
— Вие ли сте камериерките, които трябва да дойдат да ме облекат? Робите ми казаха, че ще се появите.
Една от трите се усмихна по-широко от останалите две и изрече на ясен неаполитански, изпъстрен със съскащите испански звуци, които ги оприличаваха по-скоро на кошница змии:
— Да, ние действително сме дошли да ви облечем, но не сме камериерки. Ние сме свободни дами от двора на Арагон.
— И всички до една споделяме специални отношения с дон Феранте — вметна втората.
— Не по-различни от онези, на които вие се наслаждавате с лорд Николо — допълни третата.
В последното определено се съмнявах, освен ако и трите дами не бяха гонени от флорентинските убийци, задето са откраднали една картина, и по пътя не са си осигурили помощта на един непознат, който е монах, представящ се за благородник. Но иначе схванах накъде бият.
— Вие сте неговите… метреси?
Трите кимнаха като една.
— Всичките? — продължих, но веднага след това си спомних, че самият дон Феранте си бе признал за тях, както и че трябва да обслужва и една съпруга. Затова този път нямах нужда от тяхното потвърждение.
Жените бяха любезни и жизнерадостни. Засуетиха се около мен, чуруликайки си нещо на испански, повдигаха брадичката и косата ми, обгръщаха талията ми с ръце и като че ли обсъждаха с какво да ме облекат. И тогава разбрах какви са в действителност — не ято врани, а косове — с черните си като мъниста очи, синьо-черната коса и леко наклонени глави, докато оглеждаха прелестите ми. Същевременно обаче чувството им за хумор се оказа заразително и не след дълго аз усетих връщането на Кики, която се включи автоматично в разговора им, когато те преминаха на тоскански. Усетих, че ние с тях си приличаме, защото какво бяха те, ако не проститутки от най-висша класа, пък било то и благороднички?! Устати и остроумни, те обсъждаха открито креватните си подвизи и ми задаваха интимни въпроси за връзката ми с моя господар. Аз, разбира се, нямаше как да им призная, че връзката ни е невинна като току-що роден младенец, затова се наложи да импровизирам с детайли от многобройните си клиенти. Всички до една като че ли споделяха мнението на останалите и взаимно довършваха изреченията си с лекота, която подсказваше, че прекарват цялото си време заедно. Доколкото успях да схвана, заедно споделяха дори леглото на дон Феранте, при това по-скоро едновременно, отколкото последователно. А относно моя „господар“ те бяха единодушни:
— В името на всички звезди, той е прекрасен джентълмен!
— Никога досега не съм виждала подобен красавец!
— На неговия фон всички останали мъже в двора приличат на прости слуги!
— С изключение на дон Феранте, разбира се.
— В името на свети Джеймс, нямам търпение да го видя по чорапогащник, за да зърна пакета му! Готова съм да се обзаложа, че и краката, и пакетът му си ги бива!
И всички започнаха да крякат като патици. Усмихнах се, но не бях в състояние нито да потвърдя, нито да отрека предположенията им, тъй като, както добре знаете, никога досега не бях виждала брат Гуидо по чорапогащник.