Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Магнус усети как му се зави свят, когато тази ръка на воин, изцапана с хоросан, се протегна към него и с чувство на боязън погледна към покритото с белези лице на този мъж. Приятелите му стояха безмълвни, почти толкова слисани, колкото и той самият.

— Щом баща ти ти протяга ръка, смятам, че трябва да я поемеш — каза Арн широко усмихнат и отново изтри потта от челото си.

Магнус Монешьолд бързо скочи от коня, стисна протегнатата бащина ръка, коленичи и само за миг се поколеба, преди да се хвърли в прегръдката на тези широко отворени изцапани ръце.

Приятелите му също слязоха от конете и предадоха юздите на хората от фермата, които като че ли излязоха от вцепенението си и дотичаха от всички страни. Един след друг младежите любезно поздравиха този господар Арн, който нямаше нищо общо с образа, който си бяха изградили за него.

После всеки се захвана, не без суетене, с това, което трябваше да свърши. Едни отведоха конете, други носеха бира, вино, хляб и сол, докато Арн и гостите му се настаняваха на трапезата в голямата зала, за да се освежат.

— Очаквах ви за утре — обясни Арн, посочвайки весело покритите си с хоросан дрехи. — Получих известие от Нес, с което ме уведомяват, че вие сте четиримата младежи, които ще ме предвождат на празника, и аз горещо ви благодаря за оказаното ми уважение.

— За нас е чест да бъдем редом с Арн Магнусон на последната му ергенска вечер — отговори ярл Ерик с бърз поклон, но и с изражение, което изобщо не прилягаше на това, което току-що бе ще казал, след което последва кратко мълчание.

— Идвате в доста неподходящ за посещение момент — поднови разговора Арл, оглеждайки ги един по един, след като лесно разгада причината за смутеното им мълчание. — Искам да ви уведомя, че ще тръгнем незабавно и че ще спрем в Аскеберя, за да бъдем утре рано в Арнес — допълни той, очаквайки, не без известно лукавство, да види изумлението им.

— Никак не е уместно да тръгваш така прибързано, татко — отговори Магнус, леко ядосан. — Тези робски одежди и този хоросан в косите ти са доста далеч от това, което подобава в подобен случай.

— И аз съм на същото мнение — увери го Арн, давайки си вид, че не е обърнал внимание на укора, отправен му от собствения му син. — Ето защо си помислих, че ще приемете да хапнете набързо от малкото, което днес Форшвик може да предложи, докато аз се преоблека.

И без да дочака отговора на гостите си, той стана, поклони им се и излезе, оставяйки ги объркани, с изписано, сякаш издялано в камък, разочарование по лицата.

Арн реши изобщо да не губи време след като излезе от залата. Знаеше, че колкото по-скоро се метнат на седлата и напуснат Форшвик, толкова по-добре. Събра всичките си хора и набързо, с авторитетен тон им каза какво очаква от тях до завръщането си заедно със своята съпруга след по-малко от седмица. После нареди на Суне и Сигфрид да подготвят коня му Ибн Аназа и да покрият гърба му, както вече това бе направено с конете на гостите. Суне се подвоуми за момент, след което отбеляза, че Форшвик няма покривало с герба на Фолкунгите. Тогава Арн се отправи към една от новите постройки, за да вземе бяло наметало, донесе едно и го даде на момчетата. После заповяда да почерпят с бира хората от охраната на гостите, накара да доведат сарацина, който най-добре си служеше с бръснача и поръча да донесат топла вода в банята.