Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

След това започна същинската подготовка на вечерта. Шест девойки от семейство Поле влязоха в голяма зала и дойдоха да поздравят Сесилия. Тя не познаваше нито една от тях, защото бяха много млади. Свещеникът от църквата на Хюсабю ги благослови и седемте. После крепостни им донесоха по една бяла риза и по едно венче, сплетено от клонки на боровинка.

Сесилия имаше само смътна представа за подобен род тържества и не знаеше как да се държи. Когато непознатите девойки се построиха в редица, държейки в ръце белите ризи с венчетата върху тях, тя си рече, че ще е най-добре да ги следва във всичко каквото правят и тръгна заедно с тях към вратите на залата, отворени към лятната нощ.

Навън ги очакваха построени в редица стражи, всеки трети от които държеше в ръка запалена факла с цел да бъдат прогонени злите сили и духове при излизането им, тъй като това бе най-благоприятният момент за силите на мрака.

Сесилия вървеше най-отзад в групата, която с бавни крачки се оправи към дъбовата гора и близкия поток, до който бе напалена банята.

Когато излязоха от двора и навлязоха в гората, девойките запяха песен, непозната за Сесилия. Някои от думите в песента вече дори не се употребяваха. Подразбра само, че възхваляваха някаква езическа богиня. В гората се прокрадваха заплашителни сенки. Сесилия, която не вярваше нито във феи, нито в таласъми, реши, че това са охраняващи наоколо въоръжени мъже.

Традицията изискваше да дойдат до банята в най-тъмната част на нощта. По Еньовден обаче тя е твърде кратка.

Заслепи ги ярката светлина на факлите и огньовете около колибата, пред която имаше две големи пейки. Една по една девойките съблякоха всичките си дрехи, смеейки се приглушено, и ги поставиха върху пейките. Махнаха дори диадемите от косите си и ги разпуснаха по раменете и гърдите си.

Сесилия се притесни и почервеня. Никога не се бе събличала пред когото и да било и сега се подвоуми какво да прави. Другите се престориха, че треперят от студ и я замолиха да побърза, за да могат да влязат на топло. Често казано, имаше един, пред когото Сесилия се бе съблякла гола преди много време, и това бе Арн Магнусон. И щом го е направила пред мъж, бил той и любимият, тя реши, че пред жени щеше да е по-лесно. Срамежливо и несръчно свали дрехите си и ги подреди върху дървената пейка.

В индийска нишка и с ръце, кръстосани над гърдите, те обиколиха седем пъти банята, пеейки друга езическа песен, също неизвестна на Сесилия. После тази, която вървеше най-отпред, отвори вратата на банята и всички се втурнаха вътре, смеейки се високо и надавайки кратки пискливи викове. Там ги очакваха големите корита със студена и топла вода и кофите, с които да загребват. След като опитаха с крак температурата на водата, решиха, че трябва да долеят студена вода в коритото с топла, толкова голямо, че да побере цели два заклани вола. Някои заляха със студена вода останалите и това отново предизвика гръмки викове и смях. После една от девойките събра кураж, влезе в коритото, потопи се във водата и даде знак на другите да направят същото. Хванати за ръце, те отново запяха песни, някои от които толкова нечестиви, че Сесилия почервеня още повече. По най-директния начин в тях се изброяваха забранените преди първата сватбена нощ неща, които пък след това ставаха напълно позволени, а в някои от строфите дори се твърдеше, че да откъснеш забранения плод е най-приятното нещо.