Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Имаше без съмнение и хора на Църквата, позволяващи си високомерно поведение, подобно на това на франките в двора на Йерусалим и на богаташите в Дамаск, Триполи или Александрия. Навсякъде задоволените се отнасят с презрение към труда, благодарение на който обаче светът съществува. Не можеше да си обясни поради каква причина Господ е създал хората такива, каквито са, но нещата стояха точно така и той знаеше, че не е в състояние да промени каквото и да било. Лично той не правеше никаква разлика между мистрията и меча, защото в очите на Господ това без съмнение бе едно и също.
В това време Магнус се приближи до него и, стараейки се да прозвучи изискано, му зададе въпрос относно този дълъг и блестящ меч, който всички видяха, когато се сбогува с хората от Форшвик.
— Подай ми меча си, вземи моя и ще ти обясня — каза Арн, изтегляйки с рязък жест оръжието си, вследствие на което то ярко проблесна, и му го подаде, като го държеше за острието в ръката с желязната ръкавица. — Внимавай да не се порежеш, остър е — добави той.
Когато синът му му даде в замяна своя изработен в Севера меч, Арн замахна няколко пъти с него във въздуха и кимна, усмихвайки се, с глава.
— Изковавате, както винаги, желязото с наслагване на слоевете — каза той с въздишка, преди да обясни основното. Призна, че мечът на Магнус е много хубав и лесно се държи в ръка, но е твърде къс, ако трябва да се използва от седлото, и онагледи казаното с кос удар надолу. Освен това, първо, желязото е доста меко, за да пробие новите плетени ризници и, второ, мечът лесно може да остане забучен в щита на противника. Острието няма необходимите режещи качества и само след няколко удара по оръжието или щита на сражаващия се отсреща няма да става за нищо. Добави с чувство за хумор, че с подобен меч трябва много бързо да се прибереш вкъщи и добре да го наточиш.
Магнус също замахна няколко пъти във въздуха с меча на баща си, а после много внимателно прокара пръст по острието му. Въпреки това се поряза. Като понечи да върне оръжието, погледът му бе привлечен от дълъг надпис с непознати златни букви и попита за значението му — дали е само за украса или за подобряване на бойните качества.
— И двете — отговори Арн. — Това е едновременно поздрав от един приятел и благословия. Някой ден ще ти кажа какво означава.
Слънцето наближаваше зенита си и Арн изненада младите си придружители, като протегна ръка зад седлото, развърза наметалото си и го метна на раменете си. На учудените им погледи отвърна, че ако искат да се предпазят от жегата, трябва да направят като него. След кратко колебание всичко го направиха освен Ерик, чието наметало бе с хермелинова подплата. Именно той бе целият плувнал в пот, когато пристигнаха в Аскеберя през късния следобед.
В деня на последната моминска нощ в Хюсабю кралската ферма се превърна в истински укрепен лагер. Такова поне бе впечатлението на Сесилия. Непрестанният тропот на конски копита, острият звън на оръжията и силните мъжки гласове навсякъде наоколо силно я потискаха. От Арнес бяха дошли дузина воини, а още толкова въоръжени мъже пристигнаха от подчинените му села. Около Хюсабю направиха кръг от палатки, групи конници претърсиха дъбовите гори наоколо, изпратиха разузнавачи във всички посоки. Нищо не биваше да се случи на младоженката, преди тя да се озове в сватбеното ложе.
Последните седмици преди Еньовден, когато Сесилия бе един вид гостенка на самата себе си, тя прекарваше дните в тъкачната работилница заедно със старата Суом. Породилото се помежду им приятелство бе нещо необичайно за отношенията между господарска дъщеря и крепостна. Суом правеше чудеса на своя тъкачен стан. Образите на слънцето и луната, на тържествуващата младоженка и на църквите оживяваха под пръстите й. Сесилия бе донесла от боите, които правеше в Рисеберя, както и ленени и вълнени конци. Суом заяви, че никога не е виждала по-красиви цветове и че онова, което бе вече изтъкала, щеше да е много по-хубаво, ако е разполагала с такива бои от самото начало. Сесилия й показа как се получават разноцветни багри при варенето на смес от растения. От своя страна Суом я научи как да вмества фигури в тъканта. И понеже имаха да си показват много прекрасни неща, те доста късно се захванаха с основното — сватбената рокля на Сесилия. В сватбения кортеж младоженката трябваше задължително да бъде облечена в цветовете на семейството си, преди да избере други. Сесилия бе сигурна, че станала един път съпруга на Арн, ще носи мантия с цветовете на Фолкунгите. В съзнанието й трайно се бе запечатал споменът от синия цвят поради прекараните дълги години в "Божия дом". Двете с кралица Бланка се противопоставяха на неприятелките си, връзвайки сини панделки на ръцете си. А в деня, в който кралят и неговият наместник дойдоха за Бланка, за да я направят кралица, последният направи жест, който все още топлеше душата й.