Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Не измина и час, когато един съвсем друг Арн Магнусон отново прекрачи прага на голямата зала. Очевидно идваше направо от банята. Лицето му бе розово, а русите му коси, които преди малко представляваха една сплъстена маса от хоросан и земя, сега бяха чисти, добре сресани и грациозно падаха на раменете му. Бе гладко избръснат, а белезите му сега изглеждаха по-бели, отколкото когато го видяха за първи път.

Не това обаче го бе най-много променило. Плетената му ризница не бе тукашна и блестеше като сребро. Прилягаше така добре към тялото му сякаш бе от плат. Бе обут в метални обувки, каквито никой от четиримата приятели бе виждал досега, а на токовете им блестяха златни шпори. Върху ризницата носеше туника с герба на Фолкунгите. На хълбока му висеше дълъг и тънък меч в черна ножница с гравиран върху нея златен кръст. През лявото си рамо бе преметнал верижка с висящ на нея бляскав шлем.

— Конете ни очакват на двора — уведоми ги кратко, давайки им знак с ръка да станат и да го последват.

Роби държаха пет коня за юздите, а воините от охраната бяха вече по седлата недалеч от тях. Арн не се обърна, за да провери дали четиримата младежи го следват, а директно се отправи към един черен кон със сребриста грива. Метна се с един скок на седлото, докато животното правеше полукръг и поемаше в лек тръс.

Щом излезе от двора, той накара коня си да се обърне назад с танцова стъпка, извади дългия си меч, който проблесна на слънцето и извика на някакъв непознат език нещо, което бе посрещнато с бурен и весел смях от многобройните чужденци.

— Който прибързано решава, рискува скоро сам да се опровергае — каза Торгилс на Магнус със сведущ вид, докато бързаха да яхнат конете, за да догонят Арн.

Сега Магнус имаше точно толкова слисан вид след току-що видяното, колкото и когато за първи път видя баща си. Мъжът, който в момента препускаше с коня си в кръг пред него, нямаше нищо общо с онзи, който го бе посрещнал с мистрия в ръка.

Четиримата младежи пришпориха конете си и се подредиха редом до Арн, точно както трябва да яздят рождени братя. Тогава забелязаха, че конят му не е покрит само с бяло наметало. От двете страни на тъмночерната му задница блестеше по един голям червен кръст, същият като на щита. И въпреки че никога през живота се не бяха виждали тамплиер, веднага решиха, че Арн е точно такъв.

Дълго време яздиха в неловко мълчание, а и Арн не показваше желание да поведе някакъв разговор, за да ги извади от това тягостно положение. Той добре бе разбрал причината за физиономиите, които бяха направили, заварвайки го да се трепе като роб, както те биха се изразили на своя говор. Самият той бе отишъл в "Школата на живота" на твърде крехка възраст, че бе далеч от каквото и да е високомерие. Затова сега му беше трудно да приеме мисълта, че не би се различавал от тези млади мъже, ако бе израснал извън стените на манастира заедно с Ескил.