Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Бяха я довели в приюта на манастира и там злата Рикиса бе разкъсала синята й панделка. Тя едва не избухна в плач от обида и безсилие. Тогава наместникът положи на раменете й собственото си наметало на Фолкунг, давайки й по този защитата, с която всеки трябва да се съобразява. От този ден нататък тя винаги се обличаше в синьо, а не в зелено, какъвто беше цветът на рода Поле.
Суом изслуша емоционалния разказ без да прояви голям интерес. Заяви припряно, че никога не я е привличал както манастирски живот, така и белият Исус Христос, защото вярата й е друга. Сесилия остана вцепенена, като научи, че тази възрастна жена не беше християнка. Не можеше да го възприеме и попита дали трябва да я съжали или прокълне. Суом вдигна рамене и отговори, че по принцип вярата на крепостните е различна от тази на вишестоящите, но това не пречи никому, щом всеки е доволен от своята. Има, разбира се, и покръстили се крепостни, но то е, за да се понравят на господарите си. Тайно обаче остават верни на вярванията си.
Сесилия веднага си каза, че е длъжна да спаси Суом, която много ценеше, от ноктите на езичеството. Скоро обаче се отказа, виждайки, че тя не иска нито да бъде окайвана, нито покръстена в друга вяра.
По мълчаливо съгласие двете промениха темата и се захванаха с удвоени усилия да шият сватбената дреха. На гърба й Суом приши черния щит със сребърен кант — герба на рода Поле. Направи го много изкусно и изобщо не личеше, че не е втъкан в самата материя. От своя страна Сесилия успя да получи чудесен зелен цвят, който хареса и на двете. В крайна сметка дрехата бе готова навреме.
Малко преди началото на моминската вечер дойде моментът Сесилия и Суом да се разделят. Суом бе изпълнила задачата си. Събра иглите, конците и платовете, които бе донесла, и се приготви да се върне в Арнес сама в лятната нощ. Сесилия не искаше да я пусне да си тръгне така изведнъж, помоли я да й разкаже за живота си в Арнес и я попита задоволява ли я той, би ли могъл да бъде и по-добър, оценяват ли се по достойнство прекрасните неща, които изработва. Против желанието си Суом й отговори, че преди, в младостта й, когато господарката Сигрид, майката на Арн и Ескил бе още жива, е било по-добре. Двете са прекарвали много време в тъкачната работилница на Арнес, всички стени на която са били по онова време покрити с изработените от госпожата гоблени. След идването на съпругата на Ескил обаче са ги махнали и сега сигурно се въргалят на някой таван. Суом се въздържа, доколкото можа, да каже лоша дума за съпругата на Ескил, защото добре знаеше, че е сестра на Сесилия. Последната обаче бе наясно с всичко. Внезапно й дойде идеята да попита Суом не иска ли да дойде във Форшвик, за да продължат заедно да се занимават с шивачество и тъкачество. Възрастната жена избухна в звънък смях, отбелязвайки, че няма дори правото да реши дали да бъде продадена или не.
Сесилия разбра, че въпросът й бе неуместен, засрами се и бузите й порозовяха. Бе напълно забравила, че Суом е крепостна. Не знаеше дали няма само да усложни положението, ако попита собственика й, бил той Ескил, Арн или баща им възможно ли е да я купи.
Въпреки всичко двете нежно се сбогуваха, а Сесилия има все пак благоразумието да не пожелае на Суом да се радва на Божията милост по пътя към Арнес.
След заминаването на Суом Сесилия остана сама в работилницата, размишлявайки върху това да бъде ли Суом свободна или да си остане крепостна. Бе прекарала почти целия си живот в манастира и не разбираше от тези неща за разлика от роднините си в Хюсабю, които третираха крепостните си като животни, без това да ги прави лоши. Неоспорим факт е, че всеки, бидейки крепостен, може да бъде продаден или купен, както и всеки, който притежава крепостен, може да му даде свободата. Ето защо първото нещо, което ще трябва да направи, е да купи Суом, колкото и това да я отвращава. А не би ли могла, например, да я поиска като сватбен подарък, после да я отведе във Форшвик и там да й даде свободата? В такъв случай Суом ще бъде възнаградена за работата си, тъй като това, което излиза изпод сръчните й ръце, е наистина ценно.