Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Свърших бирата — каза Ескил с широка усмивка, посочвайки празната си халба точно в момента, в който Поле Йонсон се готвеше свадливо да отговори. Освен че се разсея, трябваше и да изчака Ескил да бъде обслужен. Колкото до Сесилия, тя имаше време да помисли, че това прекъсване може би ще се окаже решаващо за спасението й.
— Почакай! Трябва нещо да ти обясня преди да отговориш, скъпи родственико — задъхано каза Ескил, щом Поле Йонсон отвори уста. — Тези дванадесет златни монети няма вие да ги давате, а Сесилия ще ги плати от джоба си.
Мозъкът на Поле Йонсон отново спря да функционира в критичния момент. Яростта, която едва не го накара да вдигне ръка срещу Ескил или да каже непоправими неща, се смени със смайване и го остави със зяпнала уста.
— Ако Сесилия може да плати такава значителна сума като дванадесет златни монети, то аз вече нищо не мога да разбера — каза той, насилвайки се да говори вежливо. — Не виждам как тя би могла да го направи.
— Какво не разбираш, скъпи родственико? — поиска да разбере Ескил, поставяйки халбата върху коляното си.
— В сравнение с вас, Фолкунгите, нашето семейство е доста по-бедно — отвърна Поле Йонсон. — И ако Сесилия може да плати дванадесет златни монети, което е най-голямата зестра, за която всеки от нас някога е чувал, не разбирам защо на всяка цена ти трябват пет от нашите ферми.
— За нас това е добра сделка, тъй като ще притежаваме земите по брега на Венерн — без да бърза отговори Ескил. — Добра е също и за вас, семейство Поле, ако малко се замислиш. Няма да бъдеш изцяло лишен. След тази сватба ще можеш да носиш меч из цяла Западна Готаланд, понеже в качеството си на законен настойник на Сесилия ще бъдеш и Фолкунг по сватова линия. Ще можеш да разменяш твоя зелен плащ срещу нашия. Този, който посегне на някой от твоите коне или на тези на братята ти, ще си има работа с нас. Този, който вдигне меч срещу теб, няма да види залеза на слънцето. Ще бъдеш свързан с нас чрез кръвта и чрез честта. Никога не го забравяй!
Това, което Ескил каза, бе неоспоримо. Умът на Поле и братята му обаче беше толкова помрачен от тази финансова загуба, че изобщо не можеха да помислят за преимуществата, които би им дал съюзът с Фолкунгите. След сватбената нощ животът им би се променил, но те не отделиха миг дори да помислят върху това.
Слисани, Поле и братята му се огънаха пред исканията на Ескил.
Сесилия получаваше Форшвик като сватбен подарък от съпруга си. Щеше да го притежава до края на дните си с възможността да го завещае на своите наследници. Би могла също да живее там сама или пък заедно с Арн, ако пожелае да го приюти, както отбеляза Ескил, поглеждайки закачливо към нея.
Решиха, че сватбата ще трае три дни. В петъка след Еньовден той в компанията на няколко младежи, а тя — на няколко девойки тържествено ще се сбогуват съответно с ергенския и моминския живот, в съботата ще се извърши поискването на младоженката и отвеждането й до сватбеното ложе и в неделята тя ще се причести по време на литургията в църквата на Форшхем.
Четирима младежи яздеха към мястото на празника. Дори и отдалеч си личеше, че не бяха каквито и да е. Конете им бяха украсени в синьо, трима от тях носеха туники с герба на Фолкунгите върху мрежестите ризници, а последният високо развяваше знамето с трите корони. Бе летен ден в разгара на сенокоса, което обясняваше защо наметалата им бяха навити зад седлата. При по-внимателно взиране би могло да се види, че наметалото на четвъртия конник бе подплатено с хермелинова кожа. И тъй като това явно не беше самият крал, то трябваше да е синът му, ярл Ерик. Боята върху щитовете, закачени отляво на седлата зад тях, беше още съвсем прясна. Златното и синьото около лъва и короните блестяха. Зад тях следваха четирима кралски гвардейци и няколко коня с натоварени самари.
Представляваха наистина една прекрасна гледка с тези искрящи цветове и охранени животни. Подобен кортеж обаче не предвещаваше нищо добро за селянина от страната на готите, защото ако тези конници решеха да прекарат нощта у него, то почти нямаше да остане бира в бъчвите му, а хамбарите му доста щяха да се поизпразнят. Ериките и Фолкунгите държаха в действителност властта в кралството и никой не можеше да се противопостави на волята им.