Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Впрочем, като начало, Марк и Яков биха могли да изпълнят по-добре от всеки и една друга задача — да тръгнат по брега на езерото и да съберат водните растения, чиято пепел след изгарянето им може да се използва при производството на стъклена каша, твърде необходима с оглед предстоящата зима.
Научавайки за какви дейности, достойни за изпълнение единствено от роби, смяташе да ги използва, братята Вахтиян като че ли онемяха от изумление. Поради това Арн се впусна в дълги обяснения, които в същото време бяха и начин да се извини:
— Едно толкова просто нещо като филца например, е непознато в страните от Севера. Затова единствено Айбар и Бюлент, двамата турци, които произвеждат тази материя, се захванаха с работата, за която са тук. И въпреки че основното количество от готовия филц ще бъде отделено за евентуално военно приложение, останалото ще е добро дошло през зимата. Трябва добре да се разбере, че всичко онова, което е очевидно в отвъдморските страни, тука не е. Същото се отнася и за сапуна, ценен не само от верните на Пророка, мир на душата му, а и от тамошните християни. Във всяко начинание има начало и всеки трябва да приема дори и най-недостойните задачи. Едва след това ще дойде редът на истинската работа, достойна да бъде наречена така, а именно изработването на арбалети, остренето на стрели за големите бойни лъкове, изковаването на мечове и шлемове, изтеглянето на железни жици и изпичането на грънчарски и стъклени изделия. Впрочем — добави той усмихнато, — който няма да участва в изпълнението на тези скромни задачи, ще трябва да се включи в строителните работи.
Тази последна забележка бързо убеди двамата братя. Единият от тях обаче помоли за позволението всеки път, когато имат време и желание, да мислят по въпроса за хидравличната енергия и нейното приложение.
Това бе добро предзнаменование. Арн се отдели от тях и се забърза към останалите, за да сподели и с тях препоръките си. Двамата братя се възползваха от това, за да слязат до мелницата с цел да огледат колелата и осите, на които те се въртяха, мислейки едновременно с това на глас. Защо не дъскорезница, се запитаха. В тези страни от Севера сечта и дялането на дърветата се правеше с брадва. Защо пък това да не се прави с трион? Енергия за целта не липсваше, както бе отбелязал господарят Арн. По какъв начин обаче енергията да достигне до трионите? Сложна задача, но съвсем по вкуса на двамата братя. Веднага се отправиха да потърсят пергамент и мастило. Идеите им придобиваха по-голяма яснота когато ги видеха черно на бяло.
V.
При завръщането си в Хюсабю Сесилия съвсем скоро усети, че не е добре дошла. Членовете на собственото й семейство, също както Биргер Бруса, предпочитаха да си бе останала в манастира. Не се бе отказала от своята част от наследството и смяташе, че й се падаха най-малко пет от десетте ферми около Хюсабю. Близките й поглеждаха тайно към частта на Катарина подобно на котараци, обикалящи около чиния с гореща каша. Целият въпрос се състоеше в това да се разбере дали Катарина се бе отказала от нея, влизайки в манастира, и дали в такъв случай тя се пада на обителта, на Сесилия или на роднините й от мъжки пол.
Хюсабю бе кралска собственост още от времето на крал Олаф[2]. Родът Поле му бяха арендатори вече повече от сто години и си правеха в него семейни угощения. Гледаха обаче и винаги да има достатъчно провизии в случай на ненадейно кралско посещение.
За братовчед й Поле Йонсон и за по-малките й братя Алгот и Стуре връщането на Сесилия бе толкова голямо разочарование, че дори не можеха да го прикрият. Никак не й бе трудно да отгатне причината, поради която я посрещнаха неприветливо и я заговаряха само при крайна необходимост, а когато разговаряха помежду си, мигом млъкваха, щом тя се приближеше. Разбираше отлично, че тази сватба щеше да им струва скъпо. В случая законът и обичаите бяха учудващо прости — колкото е по-богат съпругът, толкова зестрата е по-голяма. А пък бе много трудно да си представиш по-богата партия в цяла Западна Готаланд от един син на Арнес. Така поне си мислеше Сесилия, без да има точна представа какво би наследил Арн след смъртта на Магнус.
Самата тя имаше подходяща причина да не засяга въпроса за зестрата си пред зле разположените към нея роднини. Ако трябваше да се стигне до конфликт, по-добре би било той да бъде отложен за деня, в който законният настойник на Арн, без съмнение Ескил, ще дойде да уреди всичко, което ще е необходимо за така важния ден. Затова реши да остави на роднините си грижата за разговорите с Ескил.
2
Първият крал християнин (980-1022), който, според легендата е бил покръстен в извора на Хюсабю от английския епископ Зигфрид през 1008 г. — Б.пр.