Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Последният бе вече изпратил Суом, старата крепостна, известна като отлична шивачка, да ушие сватбената рокля. Двете със Сесилия бързо се сприятелиха и заедно изживяха хубави моменти при боравенето с иглите, конците и хурките, както и пред тъкачния стан.
Суом знаеше съвсем малко за живота в манастирите. Владееше обаче някои умения, които пък в тях не се практикуват. Двете имаше какво да научат една от друга и това спестяваше на Сесилия мрачната компания на братята Поле.
Ескил пристигна в уречения ден с десетина свои въоръжени стражи. Набързо изпи бирата за добре дошъл, след което заяви, че няма намерение да прекара нощта тук и че трябва да се захванат със сериозните неща, без да губят време в пиене.
Братята Поле не посмяха да му противоречат, но почервеняха от обида при отказа му да погуляят заедно.
Ескил още повече влоши нещата, като подчерта, че Сесилия трябва да присъства на обсъжданията и да изрази мнението си. Това означаваше да се ограничи ролята на Поле Йонсон, законният настойник на булката, а Ескил не можеше да не го знае.
Братята Поле влязоха мълчаливо в голямата зала и седнаха на почетните места. За да посмекчи тягостната атмосфера, Ескил хвана Сесилия за ръка и й каза на ухо да не се притеснява от това, което ще чуе, и да се държи съвсем спокойно. Не му стигна времето да й обясни подробности за сделката, преди да напреднат доста навътре в сумрачната зала, по стените на която все още стояха надписите с древноскандинавски букви и висяха далеч нехристиянски идоли.
Все така мълчаливи, братята Поле седнаха на единия край на масата. Сесилия зае мястото си до тях. Ескил се настани на другия край срещу тях. Безмълвните крепостни, които отново поднесоха бира, изглежда разбираха, че тази среща не е никак по вкуса на господарите им.
— Е, добре, да се уточним най-напред за деня на сватбата — подхвана Ескил, изтривайки бирата от устните си, сякаш в темата нямаше нищо дразнещо.
— Обичаят е да не се коментира деня, преди да се постигне съгласие по всичко останало — изсумтя Поле Йонсон и при мисълта какво ще последва лицето му стана яркочервено, пулсиращите му вени набраздиха челото му и тялото му се обтегна като струна от голямото напрежение.
— Както желаеш. Бихме могли на първо време да обсъдим зестрата — отговори Ескил.
— Половината от наследството на вуйчо ми Алгот се пада на Сесилия и тя ще го даде като зестра — каза Поле Йонсон, видял се принуден да даде отговор.
— Съвсем не! — възрази Ескил. — Като бивш съпруг на Катарина аз най-добре знам, че тя влезе в "Божия дом" още когато баща й беше жив. Това стана през есента, а чак на Коледа Алгот се напи, сби се и намери смъртта си. На всички ни е известно това тъжно събитие, мир на праха му. Цялото наследство на Аргот, а именно десетте ферми, й се падат. Тях тя ще принесе като зестра.
— В такъв случай, според теб, наследството на Катарина не отива в полза на манастира, така ли? — попита Поле Йонсон, опитвайки се да се измъкне от положението.
— Не — отвърна Ескил. — Дал съм на "Божия дом" много повече, отколкото би могло да се иска за влизането на Катарина в тази свята общност.
— Ти искаш всички ни да изгониш! — извика Поле Йонсон, стискайки юмруци. — Поставяш доста тежко условие за човек, който иска да се сроди със семейството ни. Не забравяй, че аз съм този, който решава, тъй като съм законният настойник на Сесилия. И ако продължаваш да предявяваш подобни изисквания, аз съм в правото си да реша да сложа край на всичко.
Думите бяха изречени. Тримата братя въздъхнаха с облекчение и по нищо не пролича какво се бяха договорили през изтеклата седмица.
Ескил дори не трепна и запази трудно поносимо мълчание преди отново да заговори благо и приятелски.
— Ако нарушиш обещанието за женитба, колкото и отдавнашно да е то, ставаш причина за отвличане и няма да видиш залеза на слънцето, скъпи родственико — започна той. — Това няма да е добро начало за една такава сватба. Но аз не съм толкова неотстъпчив. Предпочитам да постигнем съгласие без да се пролива кръв и да си останем приятели, както го изисква съюзът между Сесилия Алготсдотер и брат ми. Да кажем, че тя ще даде като зестра петте съседни на Арнес и на Венерн ферми. Вие си запазвате петте останали и оставате арендатори на краля на Хюсабю. Удовлетворява ли ви това предложение?
Нямаше как тримата братя да откажат.
— В замяна на това, че се отказваме от тези пет ферми, ще бъда може би по-взискателен относно парите и ще поискам дванадесет монети чисто злато освен земите — продължи спокойно Ескил сякаш говореше баналности и в същото време поръча да му донесат още бира. При все това поисканото не бе никак малко. Дванадесет монети чисто злато представляваше сума, каквато всички ферми на семейство Поле не биха стигнали, за да бъде събрана. Осигуряването й доста би затруднило дори значително по-богати семейства. Тримата братя смаяно погледнаха Ескил, чудейки се дали той е изгубил разсъдъка си или пък те своя.