Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

— А какво всъщност сме направили и в какво ни подозирате? — попита тя и за пръв път погледна Апелтофт в очите. — Нали не мислите, че ние сме направили нещо на полицая в колата? Защо ни арестувахте?

— Напълно е възможно да сме попаднали на лъжлива следа. А ти знаеш ли каква може да е реакцията на убийство на полицай? Ако обаче ни обясниш онова, за което те питаме, то ще направя всичко, за да те пуснат.

— Сигурно ли е?

— Разбира се — излъга по навик Апелтофт, въпреки че от това му стана зле. — Ще забравим тази глупост и не виждам причини да те задържаме повече.

— А ако с това натопя някого…

— Никой няма да разбере, че си го направила ти. Сега просто разговаряме. Разпитът е приключен.

— Обаче това е дяволски неприятно.

— Чуй ме, не мисли за това! Сега си в лайната, както и приятелчетата ти. Помогни ни обаче да се оправим с тази простотия и ще можем да се заемем с по-сериозни неща. Знаеш ли откъде са хашишът и стереото?

— Не исках да ги купуваме. Бях сигурна, че са крадени, защото той е такъв тип, този…

— Кой?

— Не искам да говоря.

— Сама си създаваш проблеми. А имаш и майка…

Бедните родители бяха стандартната уловка. Апелтофт обаче знаеше, че тя ще попадне точно в целта, но още по-добре знаеше, че ще са необходими нови следи, нови идеи и ще се наложи да се довежда тук плачещата й майчица.

— А мама знае ли?…

— Предполагам. Ти обаче още днес можеш да отидеш при нея и да й обясниш, че всичко това не е толкова опасно, стига само да ми помогнеш малко. Аз пък ще помогна на теб, обещавам ти.

— Сигурно ли е, че никой няма да научи за мен?

— Съвсем сигурно е. Ще си остане между нас.

— Той обаче е опасен тип. Винаги носи оръжие. Не, не знам…

— Не се притеснявай, защото можем да те защитим от “този тип”. Палестинец ли е?

— Хм.

— А къде живее?

— В Сьодертеле.

— Сам ли живее?

— Не, в квартирата живеят още двама ливанци. Макар че нямаме нищо общо с него. Брат му е в пропалестинската група в Сьодертеле, въпреки че той не е от нашите. Ние не искаме да имаме работа с такива.

— Какво имаш предвид с това “с такива”?

— С престъпници, а ние не сме престъпници.

— А къде живее в Сьодертеле?

— Улицата, струва ми се, се нарича “Граневеген”. Това е район, в който живеят много чужденци.

— Как се казва?

— Не знам дали мога да говоря за това.

— Защо трябва да преобърнем цялата “Граневеген”, за да намерим квартирата му? Ще е по-добре, ако го направим по-тихо. Нали знаеш как се получава иначе?

— Абделкадер Латиф Машраф… Но брат му не е свързан с аферите му.

— Аха, значи на вратата му пише “Машраф”?

— Да, мисля, че квартирата е негова, защото живее там от много години. А ливанците са там отскоро.

— Въоръжени ли са?

— Да, но не казвайте, че го знаете от мен!

— Няма. Ще спазя стриктно обещанието си.

— А сега ще мога ли да си отида оттук?