Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– А защо не попиташ ти твоята майка? Или баща ти, ти имаш баща. А?
– Ама мен не са ме изключили, задето съм нарекъл някого педал.
– Да вземем да питаме Трульолс?
* * *
Този ден Адриа беше решил да присъства на урок на Трульолс, за да види дали маестро Манлеу ще се разсърди окончателно. Учителката се зарадва, че го вижда, отбеляза, че е напреднал, и изобщо не спомена за случката в Дома на лекаря, за която несъмнено беше чула. Не попитаха Трульолс за мистериозната дума „педал“; жената се оплакваше, че този следобед и двамата свирим фалшиво, за да я дразним, но не беше вярно. Работата е там, че на всичко отгоре, преди да влезем, чухме едно момче, по-малко от нас, струва ми се, че се казваше Кларет, беше дошло да я посети не знам за какво и свиреше на цигулка така, сякаш беше мъж на двайсет години. Мен това, вместо да ме амбицира, ме накара да се почувствам малък.
– А мен пък не. Хваща ме яд и уча повече.
– Ти ще станеш голям цигулар, Бернат.
– И ти.
* * *
Не беше нормално две момчета на възрастта на Бернат и Адриа да разговарят така. Но една цигулка в ръцете преобразява хората.
Вечерта Адриа излъга майка си. Причината да го изключат за три дни била, че се присмял на един учител, защото не знаел нещо си. Майка му, която си мислеше за магазина и ангелските машинации на Даниела, ангела на моята усмивка, му изчете едно много елементарно и неубедително конско. Каза му трябва да знаеш, че Бог те е дарил с изключителна интелигентност. Следователно не забравяй, че това не е твоя заслуга, а на природата. И Адриа отбеляза, че сега, след смъртта на баща му, майка му отново заговори за Бога, макар че все още го бъркаше с природата. Да видим дали накрая няма да се окаже, че Бог съществува, а пък аз така и не съм забелязал.
– Добре, майко. Няма повече така да правя. Извини ме.
– Не, трябва да се извиниш на учителя.
– Да, майко.
Не попита кой е учителят, какво точно беше казал Адриа и какво беше отговорил учителят. Беше неузнаваема. Щом се навечеряха, се затвори в кабинета на бащата, където на бюрото с инкунабулите163 бяха оставени разтворени счетоводните книги.
Докато Лола Чика прибираше масата и започваше да оправя кухнята, Адриа се престори, че иска да й помогне, и когато се убеди, че майка му е потънала в работа в кабинета, влезе в кухнята, притвори вратата и преди срамежливостта да го накара да се откаже, попита Лола Чика ти можеш ли да ми обясниш защо в училище ми викат педал?
Много трудно заспах, защото самата мисъл, че ще мога да просветя невежия Бернат, който беше всезнайко, знаеше всичко, което не се учи в училище, ме държа буден толкова дълго, че чух как камбаните на „Непорочно зачатие“ биеха единайсет часа през нощта, а пръчката на нощния пазач чукаше по металните врати на околните сгради и ехото се носеше из целия квартал, беше времето, когато управляваше Франко и за нас земята отново бе станала плоска, времето, когато аз бях малък и още не те познавах, времето, когато Барселона, щом се стъмнеше, си лягаше да спи.
163 Книги от началния период на книгопечатането. – Б. пр.
III. Et in Arcadia ego164
Когато бях млад, се борех да бъда себе си; сега вече съм се примирил да бъда това, което съм.
Жозеп Мария Моререс165
164 И в Аркадия съм аз. Елиптичната латинска фраза препраща към мотива за гроба на Дафнис във Вергилиевите „Буколики“. Темата Et in Arcadia ego е широко застъпена както в литературата, така и в изобразителното изкуство. Поврат в нейното разработване бележи картината на френския живописец Никола Пусен „Аркадски пастири“ – от морализаторското тълкуване за властващата в Аркадия смърт до спокойния размисъл за едно блажено минало, от „и в Аркадия има смърт“ до „и аз живях в Аркадия, страната на красотата и радостта“. – Б. р.
165 Каталонски писател (1952). – Б. пр.
16
Адриа Ардевол беше достигнал завидна зрялост. Времето не минаваше напразно. Вече знаеше какво е педал и даже беше проумял значението на теодицея. Черния орел, вождът арапахо, и храбрият шериф Карсън трупаха пустинен прах на лавицата със Салгари, Карл Май, Зейн Грей и Жул Верн. Но не бях успял да избягам от неумолимото попечителство на майка си. Моята способност да се подчинявам ме превърна в технично добър цигулар, но без душа. Като второкласен Бернат. Даже срамното ми бягство от първия рецитал с публика накрая бе прието от маестро Манлеу като белег на гениалност у мен. Отношението между двама ни не се промени, с изключение на това, че след тази вечер той се почувства в правото си да ме обижда всеки път, когато му хрумнеше. С маестро Манлеу никога не говорехме за музика. Говорехме само за цигулков репертоар и за имена като Виенявски, Нардини, Виоти, Ернст166, Сарасате, Паганини и най-вече Манлеу, Манлеу и Манлеу, и ми идваше да му кажа ама, маестро, кога ще свирим истинска музика? Но знаех, че това ще предизвика буря, от която можех да пострадам. Говореше само за репертоар, за своя репертоар. За положението на ръцете. За положението на краката. Как трябва да се обличаш, когато се упражняваш. И дали положението на краката може да бъде Сарасате – Соре, Виенявски – Вилхелми, Изаи – Йоахим167 или, само за избраници, стойката Паганини – Манлеу. А ти трябва да опиташ стойката Паганини – Манлеу, защото искам да бъдеш избраник, въпреки че, за съжаление, не можа да станеш дете чудо, защото аз влязох късно в твоя живот.