Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
169 В това парижко кафене, родено от въображението, се развива действието в романа „В кафенето на изгубената младост“ на френския писател Патрик Модиано. – Б. р.
170 Сага вместо Сара – наподобяване на гърления изговор на звука Р на френски; Епстейн – така се произнася на каталонски името Епщайн. – Б. р.
* * *
Тогава Шèниа застана пред него и му каза аз с удоволствие.
Бернат я погледна в тъмните очи. Бяха в тон с нощта. Шениа. В отговор каза добре, качи се вкъщи. Там ще можем да си говорим най-спокойно. Шениа.
Преди няколко месеца Бернат и Текла се бяха разделили след един процес, в който и двете страни вложиха много усилия, за да направят развода шумен, травмиращ, безполезен, болезнен, бурен и изобилстващ с прояви на дребнавост, особено от нейна страна, не знам как съм могъл да обърна внимание на такава жена. Още по-малко да споделям с нея живота си, направо не мога да повярвам. А Текла разправяше, че последните месеци от семейния им живот са били направо ад, защото Бернат прекарвал по цял ден пред огледалото, не, не, разбери ме: занимаваше се само със себе си, както винаги; вкъщи само неговите претенции бяха важни; интересуваше го само дали еди-кой си концерт е минал добре, критиците от ден на ден стават все по-посредствени, представи си, дори не споменават нашето сублимно изпълнение; цигулката прибрана ли е в сейфа, трябва да сменим сейфа, защото цигулката е най-важната вещ в този дом, чу ли, Текла? Ако не си втълпиш това в главата, ще си имаме неприятности. А най-много ме боли заради абсолютната му липса на такт и обич към Льоренс. Това не можех да му простя. Започнах да го слагам на мястото му. И така до големия сблъсък и съдебното решение преди няколко месеца. Ужасен егоист, който си мисли, че е велик музикант, а е посредствен и тъп, който не стига че свири на цигулка, ами и се смята за най-добрия писател на света и непрекъснато ми досажда, виж това, прочети го и кажи как го намираш. И горко ми, ако имах дори една забележка, тогава дни наред ме убеждаваше, че греша напълно, че единственият, който разбира, е той.
– Не знаех, че пише.
– Никой не знае, дори издателят му, разбираш ли? Това, което пише, нищо не струва, скучно е, претенциозно... Както и да е. И досега не мога да си обясня как съм могла да обърна внимание на такъв тип. И да споделям живота си с него!
– А ти защо остави пианото?
– Зарязах го някак постепенно, без да се усетя. Отчасти...
– Бернат не остави цигулката.
– Оставих пианото, защото вкъщи кариерата на Бернат беше по-важна, нали така? Това стана преди много години. Още преди да се роди Льоренс.
– Типичен случай.
– Не ми се прави на феминистка, говоря ти като на приятелка, не ме дразни, чу ли?
– Не смяташ ли, че да се развеждате на вашата възраст...
– Какво й е на възрастта? Ако си много млад, защо се развеждаш, като си толкова млад. Ако си възрастен, защо се развеждаш, като си възрастен. А и не сме толкова стари. Животът е пред мен. Половината ми живот е пред мен, разбра ли?
– Много си нервна.
Беше разбираемо, а и освен всичко друго, при тази така добре обмислена раздяла Бернат настояваше тя да напусне дома. В отговор тя бе грабнала цигулката и я бе изхвърлила през прозореца. След четири часа получи известие за подадената от съпруга й жалба за понесени тежки имуществени вреди и се наложи да тича при адвоката, който й се скара като на дете и я предупреди не си играйте с тези неща, госпожо Пленса, твърде сериозно е; ако желаете, мога да поема вашето дело, но ще трябва да правите каквото аз ви кажа.
– Само да ми се мерне още веднъж пред очите тази скапана цигулка, пак ще я хвърля през прозореца, ако ще да ме пратят в затвора.
– Така няма да стигнем доникъде. Съгласна ли сте да поема делото?
– Разбира се. Затова съм дошла.
– Тогава трябва да ви кажа: може да се карате, да се мразите и да се замеряте с чинии по главата. Това добре. С чинии, но не и с цигулката. Тук сте допуснали груба грешка.