Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
След бягството на Адриа госпожа Ардевол увеличи значително хонорара на маестро Манлеу и уроците бяха възобновени; беше много мъчително, защото отначало протичаха в мълчание – обиденото мълчание на гения, който иска да направи полугений от едно момче, объркано поради слабост на характера. Лека-полека покрай указанията и поправките Манлеу се върна към обичайната си бъбривост и един ден му каза донеси твоята сториони.
– Защо, маестро?
– Искам да чуя как звучи.
– Трябва да поискам разрешение от майка.
След толкова нещастия Адриа се беше научил да постъпва благоразумно.
– Ще ти разреши, ако й кажеш, че това е мое изрично желание.
Майка му каза ти си луд, какво си въобразяваш, парамонът ти върши много хубава работа. Адриа не преставаше да я врънка и тя заяви като кажа не, значи не. Чак тогава той изплю камъчето, ама това е молба и изрично желание на маестро Манлеу.
– С това трябваше да започнеш – каза строго майка му. Много строго, защото майка и син от няколко години водеха война, за която всеки повод бе добре дошъл, дотам, че един ден Адриа каза когато навърша пълнолетие, ще си отида. А тя: с какви средства? Той: с моите две ръце, с наследството от баща ми, не знам. Тя: гледай да разбереш, преди да си тръгнеш.
И така, следващия петък се явих със сторионито. Маестрото искаше не толкова да чуе как звучи, колкото да сравнява. Изсвири тарантелата на Виенявски с моята сториони – звучеше много, много добре. После с блеснали очи, за да види как ще реагирам, ми разкри една тайна: неговата гуарнери от 1702-ра била принадлежала на Феликс Менделсон. Изсвири същата тарантела – звучеше много, много добре. С победоносно изражение ми каза, че гуарнери звучи десет пъти по-добре от сториони. И ми върна цигулката с чувство на дълбоко задоволство.
166 Пиетро Нардини (1722–1793) – италиански цигулар, композитор и педагог; Джовани Батиста Виоти (1755–1824) – италиански цигулар и композитор; Хайнрих Вилхелм Ернст (1814–1865) – австро-унгарски виртуозен цигулар и композитор. – Б. р.
167 Емил Соре (1852–1920) – френски цигулар и композитор; Август Вилхелми (1845–1908) – немски цигулар и педагог; Йожен Изаи (1858–1931) – белгийски цигулар, диригент и композитор; Йозеф Йоахим (1831–1907) – унгарски цигулар, композитор и педагог. – Б. р.
* * *
– Маестро, не искам да ставам цигулар.
– Мълчи и свири!
– Не, маестро.
– Какво ще кажат твоите противници?
– Аз нямам противници.
– Синко – каза, сядайки на креслото за слушане, – всички, които в момента учат във висшия курс по цигулка, са твои противници. И ще търсят начин да те провалят.
Отново се заехме с вибратото, вибрато плюс трилер, давай сега да хванем обертоновете, мартеле и тремоло, а аз с всеки ден ставах все по-тъжен.
– Майко, не искам да ставам цигулар.
– Сине, ти си цигулар.
– Искам да се откажа.
В отговор ми уредиха рецитал в Париж. За да видиш какъв бляскав живот те чака като цигулар, сине.
– Аз изнесох първия си рецитал на осем години – разсъждаваше маестро Манлеу. – Ти трябваше да чакаш до седемнайсет. Никога няма да можеш да ме стигнеш. Но трябва да се стремиш да се доближиш до моето величие. Ще ти помогна да преодолееш сценичната треска.
– Не искам да бъда цигулар. Искам да си чета. И нямам сценична треска.
– Бернат, не искам да бъда цигулар.
– Не говори така, че ме ядосваш. Свириш адски готино и сякаш без усилие. Това е сценична треска.
– Много е хубаво да свиря на цигулка, но не искам да ставам цигулар. Не искам да се занимавам с това. И нямам сценична треска.
– Прави каквото щеш, но не зарязвай уроците.
Не че Бернат се беше загрижил за моето душевно здраве или за моето бъдеще. Работата е там, че покрай мен Бернат продължаваше да следи уроците на Манлеу. Напредваше в техниката и не се отегчаваше, нито намразваше инструмента, нито пък имаше киселини, защото аз му спестявах Манлеу. Освен това сега учеше при Масиà, препоръчан лично от Трульолс.