Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Пък и чичо му можеше вече да е мъртъв. Майев можеше да го е наказала заради всички братовчеди, които Роуан бе молил за помощ. Или в стремежа си да си върне благоразположението на кралицата след предателството на рода им Елис можеше да ги предаде още преди да са намерили Елин.
А що се отнасяше до другите, до малцината съюзници, които им бяха останали...
- Майев е способна да прониква в съзнанието на хората - каза Роуан. - По всяка вероятност знае кои са съюзниците ни и може вече да се е погрижила за тях. - Той стисна дръжката на Голдрин, търсейки успокояващия допир на топлия метал. - Няма да рискуваме.
Лоркан изсумтя в знак на съгласие.
- Майев не ме познава, не и достатъчно добре - обади се Елида. - Никой в града не би ме разпознал, особено ако... променя външния си вид. Както когато разпространих лъжите за валгския принц. Утре може да пробвам да вляза в града и да се поослушам.
- He.
Отказът на Лоркан прониза нощта като нож.
Елида му отвърна със студен, невъзмутим глас:
- Не си ми командир. Дори не си от моя двор.
Тя се обърна към Роуан. Той беше.
Той я превъзхождаше в йерархията им. Обзе го неприятно чувство. Елин го бе поставила в тази позиция.
Лоркан изсъска:
- Тя не познава града, не знае как да се справи със стражите...
- Ще я научим - намеси се Гавриел. - Тази вечер. Ще ѝ кажем онова, което знаем.
Лоркан оголи зъби насреща му.
- Ако Майев е все още в Доранел, ще я надуши.
- Няма - увери го Елида.
- Откри те на онзи плаж - скастри я Лоркан.
Елида вирна брадичка.
- Утре отивам в града.
- И какво ще направиш? Ще разпиташ дали някой не е виждал Елин Галантиус да се разхожда наоколо? Дали Майев би те приела за чаша чай? - изръмжа гръмовно Лоркан.
Елида не отстъпи и за секунда.
- Ще разпитам за Каирн.
Всички застинаха. Роуан не беше съвсем сигурен дали я е чул правилно.
Тя ги погледна целеустремено.
- Какво странно има в това една млада простосмъртна жена да разпитва за елф, който я е зарязал?
Лоркан пребледня като луната над тях.
- Елида. - Тя не му отговори, ето защо Лоркан се завъртя към Роуан. - Ще пратим някого да проучи обстановката, трябва да има и друг начин да...
Елида просто каза на Роуан:
- Намерим ли Каирн, ще намерим и Елин. И ще разберем дали Майев е още в града.
От очите ѝ вече не надничаше страх. В мириса ѝ нямаше нито следа от него.
Затова Роуан кимна напук на осезаемото напрежение у Лоркан.
- Успешен лов, милейди!
22
Заснежените равнини на Терасен се стелеха на юг чак до хълмистите планински подножия, ширнали се към хоризонта.
По-рано това лято Лизандра бе прекосила същите тези подножия с приятелите си - с кралицата си. Видяла беше как Елин се изкачва до едно от билата им, до изсечения гранитен камък, бележещ границата между Адарлан и Терасен. Приятелката ѝ бе сторила крачка отвъд него и се беше озовала у дома.
Вероятно това я правеше глупачка, но тогава Лизандра дори не бе предположила, че следващият път, когато съзреше същите тези подножия, прелитайки над тях в облика на птица, щеше да е във време на война.
Нито че щеше да е разузнавач на многохилядна армия, маршируваща далеч зад нея. Оставила бе на Едион да обяснява за внезапното изчезване на Елин. Нейната мисия беше да повери къде е възможно да се засекат с легионите на Морат и да осведоми генерала за терена пред тях. Елфически разузнавачи, също в птичи облици, бяха отлетели на запад и на изток.
Сребристите ѝ соколски криле се бореха със суровия вятър, носейки я през небето със скорост, която запращаше течни светкавици през сърцето ѝ. Този облик ѝ беше станал любим след призрачния леопард. Ловко, изваяно, хищническо - тяло, създадено да лети с вятъра, да преследва плячка.
Снегът беше спрял, но небето продължаваше да сивее и нито един слънчев лъч не се прокрадваше да ги стопли. Няколкото пласта пера обаче я спасяваха от безпощадния мраз.
Лизандра прелетя дълги, дълги километри, оглеждайки празните земи. Селата, през които бяха минали лятото, сега пустееха. Молеше се жителите им, избягали на север, да намерят убежище, преди да паднат големите снегове, както и онези с магически способности сред тях да са смогнали да се измъкнат от мрежите на Морат. В едно от градчетата по пътя си бяха срещнали момиче с впечатляваща водна дарба - дали то и семейството му бяха зад масивните стени на Оринт?
Лизандра хвана някакво възходящо течение, издигна се нависоко и хоризонтът се разкри още повече пред очите ѝ. Прелетя над първото възвишение - релеф от светлини и сенки под облачното небе. Насеченият терен щеше да затрудни армията, но Гибелният легион беше воювал наблизо. Войниците безспорно познаваха пътеките въпреки снежните пъртини, затрупали котловините.