Обединени от божества

Когато Миранда се сгря достатъчно, за да спре да се тресе неудържимо, тя позвъни.

След третото позвъняване се разнесоха тежки стъпки и скоро в помещението пристъпи изморен на вид възрастен господин. Бе облечен в кожи, които бяха намерили пътя до него си директно, прескачайки посещението при шивача. Лицето му бе небръснато и грубо, на много места сред косите му проблясваха сребърни жилки. Достигайки с накуцване до бюрото, старецът опря ръце на плота, шумно прочисти гърло и я загледа в очите.

— Какво носиш? — запита.

Миранда сложи трите люспи на тезгяха. Той ги огледа.

— Драконови люспи. Напоследък не съм виждал много такива — отбеляза, вдигайки една. — От млад дракон, а? Бебешките люспи трудно се намират. Обичайно ръката, оставяща ги на масата, е лишена от няколко пръста.

Старецът подуши люспите.

— Пресни — отбеляза той.

Драсна една с нокът. Доволен от това, което се опитваше да определи, магазинерът ги постави върху едното блюдо на везните, слагайки месингови тежести в другото. След като се посъветва с нужната книга, направи няколко бързи изчисления с перото си върху парче пергамент.

— Някой алхимик би ти дал четиридесет сребърни. Обаче успех с намирането на такъв. Аз ще ги взема за петнадесет, ако можеш да си позволиш загубата.

— Устройва ме — рече Миранда. Дълбоко в съзнанието й чичовият глас я смъмри задето не се беше пазарила, но тя предпочиташе да вземе каквото може още сега, наместо да рискува да се задържа прекалено дълго и някой да започне да любопитства откъде се е сдобила с пресни драконови люспи.

— Така си и помислих — каза старецът с широка усмивка, разкрила, че и зъбите му не падаха по-долу относно занемареност.

Докато събираше монетите от масата, погледът й бе привлечен от официален на вид документ, оставен сред пръснатите върху плота хартии. Носеше самия кралски печат и изпъкваше заради цвета на пергамента си, значи бе сравнително нов.

— Какво е това? — запита Миранда.

— Моля? О! Трябваше да го закача отвън, но си помислих, че кралят би имал по-голяма полза съобщението му да не бъде отмъкнато от първия по-силен повей — обясни магазинерът, подавайки й документа.

Наистина беше официално обявление. Девойката най-сетне успя да се пребори с официално-бюрократичния стил и осъзна съобщението. Думите оповестяваха, че с оглед на скорошните ескалиращи събития на бойното поле, всички големи предприятия преминават под ръководството на кралски емисари, за да се осигури наличието на солидни и благонадеждни снабдителни линии за фронта. Собствениците щели да бъдат възнаградени в злато и с освобождаване от военна служба. Не само това, но и наскоро закритите мини, плантации и подобни места щели да бъдат отново въведени в експлоатация, за да се подобри снабдяването. Сетне следваха многобройните и жестоки последици, които щяха да възникнат от евентуалния опит за продажба на купувачи, които не са свързани със Съглашенската армия.