Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Странна работа — в един миг бях луда по него, а в следващия… — промърморвам.
Божичко, нямах престава, че съм толкова непостоянна!
— Случва се — кимва Робин. — Веднъж дори ми се случи точно насред… — не довършва и многозначително повдига вежди.
— Насред какво? — поисквам от нея да уточни.
— Насред разгара на… сещаш се.
— О, боже! — светва ми най-накрая. — И какво стана?
— Ами, той беше Харе Кришна и…
— Кришнарите правят ли секс?
— Донякъде. Не че беше кой знае колко добър, а и напевите му бяха малко разсейващи, ама… — Прави пауза. — О, да! Питаш дали им е позволено да правят секс заради религиозните им вярвания, нали? Честно да ти кажа, не знам. — Сбърчва чело в тежък размисъл. А после се обажда: — Та докъде бях стигнала?
— До секса — напомням й аз.
— А, да. — Отмята къдриците от лицето си и продължава: — Та той беше върху мен и аз вдигнах очи и видях плешивата му глава и внезапно, не знам откъде, в съзнанието ми изплува Фред — костенурката на племенницата ми. Нали се сещаш как изпъват глави от черупките си? — Показва ми. — И от този момент нататък нищо повече не беше същото. Което беше много жалко, защото той беше страхотен готвач. Разни пикантни ястия и… Мммм…
И докато Робин бърбори със сто думи в секунда, аз усещам, че настроението ми постепенно се възвръща. В нейно присъствие е напълно невъзможно да останеш тъжен.
— От друга страна обаче, да знаеш само какви газове получавах от тези ястия… Ужас!
Тук вече не мога да не се изкискам с глас.
— Ама и ти си една! — провиквам се през смях.
— Да бе, знам си се — хили се тя. А после, най-внезапно, застава на колене като сурикат. Тялото й се изпъва и очите й се ококорват като на Саймън и Джени, когато забележат катеричка.
— Какво видя? — питам.
— Тъмен, красив непознат. На два часа! — И посочва към езерото.
Аха. Ясно.
— Харолд ли? — питам.
— Възможно е — кима тя, слага си слънчевите очила и се отпуска в тревата.
И започва да дебне в засада.
— А какво стана с Даниел онази вечер? — питам, за да изместя темата от въображаемия мъж към реалния. — Когато си тръгвах, двамата изглеждахте много добре заедно.
— О, да, беше ни много забавно. Той е приятен мъж — отговаря разсеяно тя, без да сваля очи от тъмния, красив непознат. Не бих се изненадала в следващата секунда да извади отнякъде и бинокъл. — Покани ме на среща утре вечер…
— На среща ли? — скачам аз. — И още не си ми казала?!
— Но аз, разбира се, отказах.
— Защото не е Харолд — изричам безизразно аз.
— Именно — кимва тя, без да обръща внимание на моето неодобрение. — Казах му, че с него нямаме никакво бъдеще.
— Ти сериозно ли? — ококорвам се смаяно. — Казала си му за Харолд?!
— Разбира се — кимва тя, сякаш да откажеш среща под претекст, че някаква врачка ти е казала, че ще срещнеш красив, тъмен непознат на име Харолд, е най-нормалното нещо на света.
Но за Робин всичко е нормално.
— И защо да не му кажа? — пита тя.
„Защото ще те помисли за пълно хахо“ — иска ми се да й отговоря аз, но избирам по-дипломатичния подход.
— Защото, ако излезеш на среща с него, нищо чудно да установиш, че ти харесва!
— Даде, нали и аз от това се опасявам! — поглежда ме раздразнено тя. — И после, когато срещна Харолд, какво ще правя, а? — Погледът й отново се стрелка към езерото. — По дяволите!
Проследявам погледа й. Тъмният, красив непознат е прегърнал през рамо жена в напреднала бременност.
— Но иначе се съгласих да изляза с него — пояснява. — Обаче не като гаджета, а като приятели! — въздъхва, изправя се, бръсва тревата от полата си и се приготвя за тръгване.
— Хубаво — кимвам одобрително, докато също се изправям. — Така може би ще започнеш да го харесваш.
— Пепел ти на устата! — провиква се уплашено тя. — За нищо на света! И какво ще правя, когато накрая срещна Харолд?
Забележете, че не е „ако го срещна“, а „когато“.
— Ами ако, след като се срещнете с този Харолд, установите, че не се разбирате? — изтъквам очевидното, когато се насочваме към изхода на парка.
Тя ме поглежда така, сякаш иска да каже: „Това не е никак хубаво от твоя страна, Луси“, и отказва да отговори. Вместо това бързо сменя темата.
— Между другото, един клиент ми даде два безплатни билета за театър за следващата седмица. За онази нова пиеса на Бродуей — „Утрешен живот“. Искаш ли да отидеш?