Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Ти се върна за мен! – Преди да успее да заплаче, два­мата тупнаха на пода.

Тя чу изстрели, викове, видя да проблясват нови свет­лини. Почувства как Сойер се отпуска до нея. Успя да вдигне глава, да го погледне. Лицето му, бледо като плат­но под кръвта и синините. А от рамото и хълбока му се процеждаше още кръв.

Аника искаше да стане и да се бие, но нямаше сили дори да превърне опашката си в крака. Затова направи каквото можеше – опита се да предпази тялото му със своето.

И се унесе за един кратък миг, за час – нямаше предста­ва колко. Смътно чу някакъв глас. Райли.

— Проклетниците няма да припарят скоро! Сега да обърнем внимание на… Исусе, Исусе Христе! Бран!

Тя почувства нечии ръце, усети как я повдигат.

— Не, не! – запротестира. – Първо Сойер! Той е ранен! Те го измъчваха. Сойер!

— Бран е при него, красавице. Всичко е наред.

— Дойл, отнеси я отвън, в басейна. Тя има нужда от вода. Райли, още хавлиени кърпи! Трябва да спрем това кървене, за да може Бран да започне да го лекува. – Саша се отпус­на на колене до Бран. – Колко е зле?

— Много. Загубил е доста кръв. Мисля, че скулата му е строшена, а окото му…

— Нека ти помогна! Мога да отнема част от болката.

— Твърде много е, Саша.

— Мога да го направя. Мога да ти помогна. – Тя докос­на бузата на Сойер. Извика шокирано: – О, господи!

— Спри! Това не е по силите ти.

— Напротив! Работи през мен! – В нея се бяха преплели отчаяние, жалост, обич. – Ти каза, че ми вярваш. Докажи го!

Райли влезе забързано, видя бледото потно лице на Саша, пълната концентрация на Бран. Отпусна се на пода, притисна хавлиена кърпа към ранения хълбок на Сойер.

— Хайде, Точно око, съвземи се. Проклета да съм, ако ти позволя да изцапаш пода с кръв. – Тя вдигна поглед към Дойл. – Не биваше да я оставяш сама.

— Аника е добре, помоли ме да видя как е Сойер. Ще се почувства още по-добре, като й кажа, че… Мили боже, гадовете не са си поплювали!

— Достатъчно, Саша!

— Още малко. Мога да понеса още. Дойл, кажи й, че той ще се оправи, после донеси големия комплект на Бран. Райли?

— Кръвта намаля, но не мога да я спра.

— Бран ще я спре. Ще успее. Виждам ни заедно. Всички. На хълм с каменен кръг и морето е синьо. Виждам го. Шестима сме. Донеси комплекта, Дойл, и кажи на Аника, че той ще се оправи.

— Тук съм. – Тя влезе гола, с треперещи крака. – Вярвам ви.

— Ето, красавице. – Дойл свали шлифера си, уви го около нея. – Студено ти е.

— Сойер дойде за мен! Успя да ги излъже и дойде за мен. Рискува всичко заради мен, заради нас, заради звез­дите. Той е кураж. – По лицето й се застичаха сълзи, дока­то коленичеше край него. – Нека ви помогна.

Малмон пълзеше. Светлината, ужасната светлина, го беше ослепила. Виждаше само мрак. И тази болка! Дори сега, когато писъците и гръмотевиците бяха отстъпили на брутална тишина, тялото му продължаваше да гори.

Той подуши собствената си обгорена кожа и топла кръв.

Но беше жив, затова запълзя по изпепелената каменна земя. Копнееше за вода, хладна вода за своето тяло, за своето гърло. Би дал половината си богатство за чаша вода.