Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Веднага идваме.

После, поглеждайки към горичката, Райли пъхна два пръста в устата си и изсвири силно и продължително.

— Хей, страхотно изсвирване! Личи си вълкът в теб.

Райли погледна зад гърба си, усмихна се кисело.

— Радвам се, че си върна дебелашкото чувство за хумор. О, по дяволите! – Тя отиде при него, обгърна с длани ли­цето му и го целуна силно по устата. – Ще отида да помог­на на Ани. И да си взема бира.

— И аз искам.

— Никакъв алкохол, докато господин магьосникът не разреши.

Сойер понечи да се нацупи, но докато Райли се отдале­чаваше, Саша го приближи тичешком. И също като Райли, го целуна.

— Май трябва да ме измъчват по-често. Така ще полу­чавам повече целувки.

— Цветът ти е добър. Как са болките?

— Още ме боли. Не силно, но боли.

— Ще се погрижим за това. Гладен ли си?

— Умирам от глад.

— Дай да видя раната от ножа. – Без да се церемони, тя повдигна ризата му, внимателно я огледа, докато Дойл крачеше през моравата. – Започва да зараства. Сега рамо­то… по-добре е. Китките ти са още по-добре. Остани с него – помоли тя Дойл. – Бран ще слезе всеки момент, а аз отивам да помогна с готвенето.

Като кимна, Дойл седна срещу Сойер, огледа го изуча­ващо.

— Няма ли да ме целунеш? Всички го правят.

— Ще пропусна. Зверски са те пребили, братле, и здра­вата са те накълцали. Използвали са и електрошокова палка, нали? Ако съдя от онова, което ни описа Аника.

— Нещо подобно. Малмон?

— Изчезна безследно. В пещерата не е останало нищо, никакви оцелели. Според източниците на Райли не се е връщал във вилата. Нещата му още са там, но не са го виждали.

— Ако ми бяха дали шибаната бира, щях да пия за то­ва!

— Предвид обстоятелствата, май ще взема и за двама ни.

— Не за Сойер, не още. – Бран дойде, понесъл един от медицинските си комплекти.

— Имай милост! Едва не умрях!

— А ти имай малко търпение! – Райли се появи с поднос – чашата със слънчев чай, пастата. – Идва и още, но можеш да започваш.

— Първо – болката. От едно до десет?

Сойер погледна Бран и сви рамене.

— Може би четири и половина.

— Това означава твърдо шест – обади се Райли. – Той се опитва да замаже положението.

— И аз мисля така. – Бран взе едно шишенце от комплек­та. – За болката – обясни. – Не за да спиш. Само да я облек­чим малко.

— Чудесно. – Сойер изчака Бран да прибави няколко капки към чашата и изгълта чая. – Искам да ям!

Напъха два огромни залъка в устата си, облегна се назад, възкликна:

— Леле! И казваш, че е за болката?

— Ще ти даде и малко енергия.

— Вече я усещам! Бран, трябва да отнесеш Аника до водата – морската вода.

И Саша, и Аника се появиха с подноси.

— Имаме още паста – обяви Саша. – Хляб, сирене, пло­дове, маслини, чушки и всичко, за което успя да се сети Ани.

— Страхотно! А какво ще ядете вие? – ухили се Сойер и си взе голяма филия хляб.

— Как е болката?

— Едва я усещам – каза той на Саша.

— Тогава да я премахнем напълно. Вече съм добра в това. Просто се отпусни и продължавай да се храниш.

— А ще мога ли да пийна бира?

— За начало може половин чаша вино – омекна Бран. – Да видим как ще се почувстваш. Готов ли си да ни раз­кажеш какво се случи?