Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Спри, спри, спри! Няма да ви е от полза мъртва или ранена. – Сойер изви кървящите си китки в оковите.

— Достатъчно! – Сякаш просто бе направил пауза, за да пийне нещо, Малмон отново вдигна компаса. – Трябва само да си избера местоположение – координати, нали така? И това ще ме отведе там. Също и през времето.

Малмон потупа компаса, обърна го, затърси механизъм.

— Къде е часовникът?

— Не е толкова просто.

— Че кое му е сложното? До вилата и обратно! – нареди той. Затвори очи, промърмори координатите, които бе запаметил.

Но не помръдна от мястото си.

— Това да не са ти рубинените обувки*, идиот такъв! – Той ще продължи да го занимава със себе си, помисли си Сойер, да отклонява вниманието му от Аника. Ако успее да обезвреди Малмон по някакъв начин, тя би могла да запее. Би могла да избяга.

[* Обувките на Дороти от филма „Вълшебникът от Оз” – с тях герои­нята може да отиде, където пожелае, стига да удари три пъти токовете им един о друг. В книгата със същото заглавие, по която е направен филмът, обувките са сребърни. Б.пр.]

Вече нищо нямаше значение.

Това му струва още едно яростно разтърсване. Когато отново възстанови дишането си, се изсмя дрезгаво:

— Да, точно така! Продължавай в същия дух, да видим какво ще постигнеш!

— Убеди го!

Като кимна, Ядин взе един нож, стилет, подържа го, остави го. Спря се на скалпел.

— Мога да го накълцам, да го разчленя, да му отрежа палците, да му извадя очите. Ще отнеме известно време, но ще ми достави удоволствие. Но някои хора понасят болката повече от други. А има и по-бърз начин.

Ядин посочи с глава Аника.

— Убеди го! – повтори Малмон.

Ядин завъртя копчето и светът на Аника се превърна в агония.

През нея, през собствените си писъци, тя чу как Сойер крещи, проклина, умолява. Когато болката спря, когато можа само да потъне и да легне отпуснато на дъното на аквариума, тя погледна през стъклото към насиненото му кървящо лице, към страданието в очите му. Успя само да поклати глава.

Не им давай каквото искат,изрече наум, напрегна всички сили думите й да стигнат до него.Не им давай ни­що.

— Налага се.Не я наранявайте! Не я наранявайте отно­во! Не мога да ви кажа как работи компасът! Не мога да ви кажа! – Той едва не изкрещя, когато Ядин посегна към копчето. – Трябва да ви покажа. Не я наранявайте. Оста­вете я на мира и ще ви покажа.

— Това е то любовта. – Ядин вдигна ръце. – Един мъж може да изтърпи невъобразими болки в името на кауза, да умре за нея. Но любовта? Тя го надвива.

Малмон направи знак на хората си.

— Свалете го. Ако опиташ нещо, каквото и да е, Ядин ще усили тока. Тя няма да умре, но вече никога няма да е същата.

— Казах, че ще ви покажа. – Сойер се отпусна на колене, когато откачиха веригите.

Когато Сойер посегна с окованите си ръце към компаса, Малмон го ритна злобно в ребрата. В аквариума Аника заблъска с опашка по стъклото.