![Заливът на въздишките [calibre 2.85.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/8/2/zalivt-na-vzdishkite-calibre-2-85-0-download.jpg)
Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Пазителите #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Firmenname
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]». Краткое содержание книги:
— Мислиш ли, че ми пука какво искаш?
— О, толкова млад и дързък! И красив. - Ядин застърга с нокът по голите гърди на Сойер. – Засега.
Отиде до близкия плот, вдигна една тава, наклони я леко, за да види Сойер какво има в нея. Когато не получи реакция, обърна тавата към Аника.
Тя видя ножове, ужасно много, и неща, сребристи и остри, които проблясваха и приличаха на ножици. За миг изгуби самообладание, заблъска по стъклото, зарита и запищя, а звукът излезе през тонколоните на аквариума като писклив, слаб вой.
— Не искаш да го нараня, а? Колко мило. Може и да изчакам с инструментите. – Той ги остави. – Но какво ще ми дадеш за търпението? Господин Малмон много иска да те види в истинската ти форма. Придобий я и може и да не го нараня.
— Недей! Той те лъже. Не му давай нищо!
Ядин се обърна, взе плоска кожена палка от масата и удари злобно Сойер по лицето. Когато кръвта шурна, Аника изплува рязко нагоре, хвърли се към капака на аквариума.
— Грубо, но ефикасно. Да го повторя ли? Да, защо не.
Той удари Сойер от другата страна на лицето. Когато той се отпусна, Аника се замята в аквариума, запляска с опашка.
— Ооо! Очарователно! И изумително! Ти си рядко създание!
Аквариумът потрепери, когато тя се завъртя вътре все по-бързо и по-бързо и накрая удари стената с опашка. Отново се завъртя, отново я удари. Приготви се да я удари трети път, но Ядин допря някаква пръчка към гърдите на Сойер.
Първо долетя писъкът и разкъса сърцето й, после тялото му се загърчи и той подбели очи. А звуците, които издаваше, бяха по-лоши и от писъка.
Ядин отново се обърна към нея, докато Сойер се бореше за въздух, докато главата му се отпускаше на гърдите.
— Видя, че едва го докоснах, нали? Направи го отново и ще му изпържа мозъка.
Тя се отпусна на дъното, очите й мятаха мълнии през стъклото.
— Така е по-добре. Сега защо да не… А, господин Малмон… Вече отбелязваме известен успех, както виждате.
За разлика от Ядин, Малмон беше облечен в бяло, ризата му бе закопчана на китките. Макар очите му да бяха скрити зад тъмни очила, Аника почувства как припламнаха, щом се взря в нея.
— Великолепно! Тя е великолепна! Ще я задържа, поне за известно време. Гледай да не я повредиш – поне не така, че да си личи.
След това Малмон премести поглед към Сойер.
— Вече не си толкова наперен, а? Кървиш и си пребит, окован с вериги като животно. Можеше да имаш милиони, а виж се сега!
Той пристъпи към него, показа му компаса.
— А аз все пак си получих наградата. – Сякаш се забавляваше, Малмон взе пръчката, която Ядин бе оставил, завъртя я в дланта си, мушна злобно Сойер в корема.
Аника сведе глава, сълзите й се смесиха с водата, докато ужасната пръчка оставяше малки черни петна от изгорено върху кожата на Сойер и караше тялото му да се тресе неконтролируемо.
После Малмон заби юмрук в корема на Сойер и тялото му се залюля толкова рязко, че оковите се врязаха в китките му и ги разкървавиха.
Когато Малмон вдигна пръчката, сякаш искаше да шибне с нея Сойер през лицето, Ядин пристъпи напред.
— Господин Малмон…
Малмон се извърна рязко с изтеглени назад устни. Показаха се удължени кучешки зъби.
Ядин вдигна извинително ръце. Върху лицето му пробягаха едновременно страх и възхита, но продължи да говори със същия напевен глас:
— Разбира се, вие можете да правите каквото желаете. Но ако искате информация от него, това изисква известна… деликатност и търпение.
Малмон издаде звук, подобен на змийско съскане, но свали ръката си. Дланта му потрепери, преди да подхвърли пръчката към другия мъж.
— Може би си прав. Върши си работата.
— Разбира се. Сега, господин Кинг, господин Малмон се интересува живо как действа това устройство. Ако ми обясните, няма да има нужда от повече болка. След това можем да обсъдим Трите звезди.
Гласът на Сойер излизаше дрезгаво, задъхано, затова той трябваше да говори бавно. Лявото му око беше подуто и затворено, но дясното излъчваше решимост през кръвта и синините.
— Разбира се. Погледнете в наръчника на скаутите. Там пише как работи компасът.
— Харесва ми стилът ти. – С усмивка Ядин допря пръчката в гърдите на Сойер.
Клетвата беше свещена. Никой не използваше песента на сирените при хората. Но тези мъже, помисли си Аника, когато тялото на Сойер отново се разтърси в конвулсии, тези мъже не бяха хора. Това беше злото и тя щеше да направи каквото може.