Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

Тя задържа очи върху тези на Малмон, върху тъмните му очила, притисна и двете си ръце към сърцето в знак, че се кълне.

— Това ми е достатъчно.

Малмон се обърна. Ядин измъкна ножа между ребрата на Сойер. В този момент в пещерата влезе друг мъж.

Висок, строен, с викингски сини очи и късо подстрига­на коса, толкова руса, че изглеждаше почти бяла.

Вторачи се в Аника.

— Значи е истина. – Гласът му беше енергичен, с лек акцент. – Светът е пълен с мистерии. Ще я чукаш ли?

— Няма нужда да си груб, Франц.

— Просто съм любопитен. Аз бих се пробвал, да видя дали е възможно. – Той погледна към Сойер. – Много кър­ваво. Куршум в главата върши по-добра работа.

— Предпочитам моите си начини – изсумтя Ядин.

Бергер сви рамене и насочи вниманието си към Малмон.

— Останалите мишени току-що се прибраха в базата си.

— Ригс, ясновидката. Ти имаш описанието й.

— Да. Блондинката. Хубаво парче.

— Може да й пуснеш куршум в главата. – Малмон наблюдаваше реакцията на Аника и остана доволен, когато тя се сви и просълзи. – А магьосника – него само го рани.

— Имаш ли предпочитания къде?

— Ти си експертът. Командир – продължи Малмон, когато се появи Трейк, – първо ще действа господин Бергер. Вземи ударна група, изчакай го да приключи и вземи в плен оцелелите. Гуин и Килиан ги искам живи. Макклиъри можеш да обезвредиш както намериш за добре. И гледай после да е здраво завързан.

— Да, сър.

— И претърси вилата им. Искам всички компютри, бе­лежки и карти, всичките им документи – в моята.

Малмон освободи мъжете, като просто им обърна гръб, и пристъпи към Сойер.

— Ставай!

Стискайки зъби, Сойер успя да се изправи на крака.

— Какви са координатите за местоположението на Ог­нената звезда?

Сойер му даде дължината и ширината. Малмон отиде до един компютър, включи го.

— Остров в Южния Пасифик? Колко обикновено.

— Необитаем е, звездата е скрита и защитена. Нашият магьосник направи заклинание. Не знам как се неутрали­зира. Мога да те пренеса там, но не знам дали това ще премахне заклинанието. Няма нужда да убиваш Саша. Чуй ме, тя може да ти е полезна. Нереза иска дарбата й. Ти би могъл да…

Мощното кроше на Малмон го запрати на три метра разстояние.

— Знам какво иска Нереза! Не смей да изричаш името й! Кажи го пак и ще изпържа мозъка на русалката!

— Ще направя каквото поискаш!

— Колко време ще отнеме отиването до звездата и връ­щането обратно?

— Самото пътуване? Две минути,

— Имаш минута и половина. Ти! – Той махна към един от мъжете. – Ще пренесеш там него.

— Но…

— Наистина ли помисли, че ще ти позволя да вземеш мен? Да изпробваш какъвто там план се върти в трескавия ти мозък върху мен? Ако се забавиш повече от минута и половина и се опиташ да избягаш, да вземеш компаса, тя ще умре в мъки.

— Минута и половина не е…

— Толкова имаш. – Малмон погледна часовника си. – Ядин!

Макар на лицето му да се изписа леко неодобрение, Ядин завъртя копчето.

— Отново!

— Спрете! Боже, казах ти, че ще направя каквото искаш!

— Сега знаеш цената, ако не се върнеш. Включете тока, бъдете готови да го пуснете в аквариума. Извади пистоле­та си, тъпако! И те съветвам да му приложиш хватка „ключ”.