Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Шестото чувство на седмата дъщеря на седмата дъ­щеря – засмя се Райли, – която вече заприличва на нашата ясновидка. Видяхме го да подписва договор с Нереза с кръв. Отново бих гласувала за „демон”.

— Приличаше си на човек – продължи Сойер. – Но някак настръхнал, изнервен. А ти знаеш, че това не му е в стила, Райли.

— Не, държи се хладно и с превъзходство. От хората, които ще ти прережат гърлото – или по-скоро ще платят на някой да го направи, – без да им мигне окото.

— Освен това беше ядосан, защото не можеше да нака­ра компаса да проработи.

— Удари много силно Сойер и връзките, които ти свали от него, Бран, се впиха в кожата му. Другият мъж му каза нещо и той спря.

— Да, да, за минута изгубих съзнание. Малмон прекали. Но Ядин успя да го успокои.

— Накара мъжа да прободе Сойер с нож, да нарани и мен отново.

— Увеличи волтажа. Каза, че ще я изпържи. И не се шегуваше. Вече не мислеше каква печалба може да извле­че от нея.

— И това не му е присъщо. Вероятно е блъфирал.

— Съмнявам се – обърна се Сойер към Райли. – Видях, че Ядин се колебае. Не му се щеше играта да свършва толкова бързо, но беше готов да го направи. Дадох на Малмон координатите, защото искаше да знае къде е Ог­нената звезда.

— Какви координати? – попита рязко Дойл.

— На онзи необитаем остров – в Южния Пасифик.

— И как така ги помнеше? – учуди се Райли.

— Там ме заведе дядо, когато ме обучаваше. Там го е завел и баща му. Лагерувахме на острова няколко нощи. Сънувах го – припомни си той. – Когато бях припаднал. Както и да е, казах, че Бран я е скрил там.

— Успял си да запазиш самообладание – похвали го Бран.

— Само това имах. Затова им казах част от истината. Че няма да се получи, докато не предам лично компаса, но поукрасих нещата. Как трябва да взема Малмон на първо­то пътуване. Не мога да му го предам без този ритуал. Реших, че единственият ми шанс е да го махна оттам, да го взема със себе си и след като се отърва от него, да се върна за Аника. Но той искаше пробно пътуване, затова избра един червеноризец.

— Мъжът с пистолета нямаше червена риза. Беше кафя­ва.

Сойер се усмихна.

— „Стар Трек”. Имаш да наваксваш.

— Означава човек, от когото можеш да се лишиш – обяс­ни Райли. – Човекът от екипажа с червената риза, който отива на мисия, но няма да се върне.

— Защо не си смени ризата?

Сойер започна да се смее и се смя, докато болката в хълбока му не се появи отново и го накара да простене.

— Боли те.

— Само когато се смея.

— Не се смей.

Той хвана Аника за ръката, стисна я.

— Почувствах се добре. И така, Малмон нареди на Ядин да отвърже веригата, на която висях, и накара червеноризеца да опре пистолет в ухото ми и да ме улови през вра­та. Даде ми минута и половина – бях му казал, че ми тряб­ват две. Не беше вярно, но знаех, че може да ги намали. Ако не се върнех до деветдесет секунди, той щеше да от­мъсти на Аника – да й пусне достатъчно ток и да увреди мозъка й. Накара Ядин да я разтърси няколко пъти, за да ми държи влага. После ми върна компаса и аз зададох ко­ординатите.