Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Е, би било добре, Саша, но сме наясно, че не можеш да се насилиш.

— Въпросът е защо не мога, Райли. Защо дарбата ми бездейства, когато се нуждаем от нея? В подобен момент, когато двама от нас са… Защо не ми кажеш какво да правя? – обърна се тя към Бран. – Защо не ми кажеш?

— Защото дарбата си е твоя, любима. – Той я прегърна през раменете, целуна я по челото. – Защото само ти можеш да я задействаш.

— Тогава ще я задействам! Направи някаква магия, нап­рави заклинание! Помогни ми!

— Искам го от цялата си душа, но няма такова заклина­ние. Става дума за твоята дарба, твоя ум, твоето сърце. Само ти можеш да го направиш.

—Нуждая се чист въздух! Нуждая се от пространство! – Отчаяна, Саша се втурна навън, мъчеше се да се успокои, да се съсредоточи. Когато Бран я последва, тя притисна пръсти към очите си.

Той ги издърпа.

— Повярвай в себе си, както ти вярвам аз!

— Както ти вярваме ние! – поправи го Райли и погледна зад гърба си към Дойл.

— Да. Вярваме в теб.

— Помогнете ми!

Бран взе ръката й и я притисна към сърцето си.

— Почувствай ме, разтвори душата си.

— Любов, доверие, вяра. Бран.

— Отвори се към себе си, любима. Позволи на дарбата ти да се върне. Ти си силна. Загърби страха си за другите! И просто разтвори душата си.

Тя усещаше равномерния ритъм на сърцето му под ръката си. Равномерен. Притвори очи и започна да отбро­ява ударите. Неговите. Нейните. На двамата. Нейните. Нейните.

— О, те са ранени! Болката… Ужасна е, а страхът е още по-лош. Тя се бои за него, опитва се да се бори, но те го нараняват. Той се бои за нея, опитва се да се бори. Те я нараняват. Уловена, тя е уловена в капан. Заобиколена е от вода, но по жесток начин. Той изпитва удоволствие да ги наранява. Знае как. А Малмон – той не е само човек. Очите му, очите му, крие ги, но…

— Къде, Саша? Къде са Аника и Сойер?

— В пещерата. Кръв и смърт в пещерата. Заключена в аквариум, нараняват я, губи кураж. Пролива сълзи. Сойер, толкова много кръв. Един шанс, той усеща, че има шанс. Не виждам всичко. Толкова много болка. Сойер… Чакайте, чакайте! Той изчезна! Изчезна!

— Мъртъв ли е? Не, не, не!

Тя поклати глава към Райли.

— Изчезна. Някъде другаде. Аз не…

Докато говореше, светлина, ярка като слънце, избухна в хълмовете, последва я силен гръм.

— Снайперистко гнездо! – Дойл улови Райли за ръката.

— Вътре, влизайте вътре!

— Време е за онази верижна реакция, магьоснико! – Райли се втурна вътре, грабна оръжията си. – Време е да действаме!

— Те идват! – Изпълнена със сила, Саша вдигна арбале­та си. – Мъже, хората на Малмон! Идват тук! Искат да ни заловят!

— Няма да успеят! – Бран вдигна ръце в юмруци, удари ги един в друг.

Хълмовете над вилата се обляха в светлина.

Единствен шанс, помисли си Сойер, молейки се да е изчислил точно времето. Той можеше и да не оцелее, но имаше шанс да спаси Аника. Чувстваше пистолета до гла­вата си, ръката, стегнала гърлото му. И направи нещо, което не бе правил никога досега.