Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

— Не, тя не казва нищо на теб – намеси се Ашему. – Но всеки път намира повод да накаже тези нещастни момичета, които са ти прислужвали. Дина е права. Тя е толкова коварна, колкото са тлъсти бедрата й.

Всъщност с течение на времето тормозът ставаше все по-редовен и слугините скоро не смееха да правят комплименти на бъдещата съпруга на Всепрославения. Малко по малко услужливостта и радостта, които бяха обградили Зиновия при пристигането й, се превърнаха в откровена и враждебна сдържаност. Млади или стари, робини или освободени, слугините подчертаваха по хиляди начини колко им е отвратително да й се подчиняват.

Една сутрин, след като северният вятър беше духал цялата нощ, понижавайки температурата до точката на замръзване, Зиновия започна да зъзне. Мангалите бяха угаснали. Никой не ги беше подхранвал отдавна. Не й бяха донесли и допълнително покривало. Тъй като не знаеше откъде да си вземе, тя извика ядосано. Грубият й тон обаче не трогна особено двете слугини. Момичета на нейната възраст, които й отговориха, че задачата им не е да презареждат нейния мангал.

— Господарката Офала каза, че твоята дойка е задължена да го прави.

— Моята дойка!

Зиновия не повярва на ушите си.

— Ашему не ми е дойка вече от няколко години! – възропта тя.

Наглостта, която долови у слугините, я отказа да продължи.

— Тук, в тези помещения, ваша господарка не е Офала, а аз – изсъска тя злостно.

Но и това беше безполезно.

— Не обвинявай тези бедни момичета – намеси се Ашему. – Те правят каквото могат. И са прави. Те не са твои робини. Оденат още не ти ги е дарил, ако изобщо някога го направи. Офала е тяхна господарка и ако не показват, че те мразят, нашият тлъст демон ще направи живота им ад.

Зиновия вдигна рамене.

— Толкова по-зле. Ще мина без тяхното престараване, както и без тяхната привързаност.

— Ще сбъркаш. Ти вече ще живееш тук и трябва да станеш господарката на този дом. Офала няма да може да ти попречи да станеш съпруга на Оденат, но може да ти отрови живота, ако я оставиш.

— Не се страхувам от нея.

Ашему поклати глава.

— Защото не знаеш колко беди може да ти донесе. В дома на баща ти ние всички се отнасяхме с теб като с царица и дори като с богиня, аз най-вече.

— Защото аз съм точно такава – прекъсна я Зиновия.

Ашему остана за миг със зяпнала уста, защото не можеше да отдели сериозното от иронията в гримасата на Зиновия.

— Тук ти още не си палмирската царица. Когато станеш, може наистина да царуваш над пустинята, но не и в собствения си дом. Това вече се видя, и то неведнъж. Офала ще накара робите си да те шпионират, ще разпространява злобни приказки и слухове, за да те намразят дори чак в храма на Ваалшамин! С малко повече сръчност, нейната жлъч ще бъде толкова отровна, че твоят съпруг ще започне да се отнася с подозрение към теб. На свой ред ще накара да те надзирават, животът ти ще се превърне в много тесен затвор и щом изпадне случай, Офала ще го разруши. Дина казва истината: Офала ти е обявила война и тази война ти трябва да спечелиш.