Хюрем. Московската наложница

Мъдрецът, който заемаше поста шейхюлислям още от времето на Селим Свирепия, сериозно се заинтересува, щом разбра, че жената все още претегля съня си. Що за сън беше това, че изпълваше със страх сърцето на самата валиде султан? Ако го изслуша и разтълкува, може би щеше да научи някаква тайна. Скоро трябва да заспи за истихара[49] и ако се наложи, да се гледа на пясък, каза си наум и се обърна към жената, очакваща отговор:

— Султанке моя, сънища спохождат всички раби и те не могат да избегнат опитите да разгадаят значението им? Има много сънища, водещи към добро. Знаете ли, че думите: Върви към Запада, занеси слънцето на Изтока на запад, изречени от белобрад светец, явил се в съня му, са станали причина султан Алп Арслан[50] да излезе срещу неверника Роман Диоген[51] в долината Манцикерт[52]?

Зембилли замълча за момент. От каната върху инкрустираната със седеф масичка пред него той напълни чашата си с вода, в която бяха пуснати розови листенца, и отпи една-две глътки.

— Да не забравяме също — продължи думите си, — че ако нашият баща Баязид Светкавицата[53] беше взел под внимание не съня, който самият той бе сънувал, а онзи, който му бе разказала жена му, може би нямаше да тури край на живота си, потънал в срам от поражението и пленничеството. Също така и нашият господар, пророкът ни, е разказвал сънищата си на спътниците си, тълкувал ги е и си е вадил поуки от тях.

Али Джемали ходжа отпи още една глътка и каза:

— Това, което казвам, султанке, е, че не бива да се страхувате нито от сънищата, нито от тълкуването им. Аллах е дарил на своите раби ум, за да не правят грешки. А ако сбъркате, това също е по Негово решение.

Докато поставяше бавно чашата си върху масичката, я подкани:

— Споделете съня си.

Хафса султан се изправи на колене и започна подробно да разказва съня на Гюлдане султан, сякаш тя го беше сънувала.

— Видях един орел. Огромен орел в пепеляв цвят.

— Орелът е държава, сила, мощ. На добро е! Орелът летеше ли?

— Летеше. Сякаш нямаше да спре. Обикаляше по-високо от високите скали, над заснежените върхове, сред звездите.

Лицето на шейхюлисляма се озари от радост.

— Добра вест е в такъв случай. Аллах известява майката на нашия владетел. На господаря ни ще бъдат отредени нови завоевания. Главата на държавата ще докосне звездите и слънцето. Орелът кацна ли някъде?

— Не кацна.

Щом видя, че жената се колебае, любопитството на мъдреца още повече нарасна.

— Какво стана по-нататък, султанке?

— Изведнъж… се появи момиче, което обикаляше по крепостните стени, гледащи към морето.

— Момиче ли?

— Да, много красиво момиче.

— После?

— Орелът започна да кръжи над главата на момичето.

— Ясно е, че е на късмет, султанке.