![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Стига толкова!
Алехандро надигна глава. Избоботи го Идрис Реис. На Алехандро му се стори, че дълбоките бразди по лицето на възрастния мъж са се позагладили. Гледаше го с просълзени очи. Погледите на останалите бяха приковани в краката му. И четиримата се взираха в изтръгнатите нокти на палците.
– Ела! – обади се Идрис Реис. – Ела по-близо!
Алехандро се постара да не издаде обзелата го радост и пристъпи към миндерлъка, на който седяха с кръстосани крака петимата мъже. Понечи да целуне ръка на Идрис Реис. Реис я отдръпна.
– Ръка може да се целува винаги – промълви възрастният мъж, – но невинаги се намира юнашко чело, което заслужава целувка.
Реис се надигна, последваха го и другите четирима. Той стисна рамената на Алехандро и го целуна по челото.
– Добре дошъл, юнако Исмаил! Ти ни убеди. Това са знаците на твоята слава. Да видим сега как ще отмъщаваш на неверниците, които са те белязали с тях?
Алехандро без ни най-малко колебание заяви:
– Ще видите! Сега ще видите какво значи отмъщение!
Изсмя ми се наум, но не се издаде.
Сега вече се ползваше с пълното им доверие. Оставаше да изчака деня, в който пратеникът щеше да се свърже с него. Само че не знаеше колко ще изтърпи дотогава с тези болки и кошмари, които не го оставяха на мира дори и за миг. Всяка негова фибра изгаряше от глад за опиата.
ФЛАГМАНСКИЯТ КОРАБ НА ХЪЗЪР РЕИС
Мраморно море
С наближаването на уречения ден все по-често не можеше да мигне от вълнение. Щеше да отиде в корабостроителницата сама, сама щеше да се качи и в кораба на Хъзър Реис.
Това означаваше да възвести пред целия свят, че вече е пораснала
Не й трябваше много време да разбере, че това въобще не е толкова лесно. Като видя как се разтичаха всички, наистина се притесни.
– Какво става, мамо? Каква е тази паника?
Завари Хюрем да избира тоалета, с който трябваше да отиде в корабостроителницата.
– Подготвят посещението ти при Хъзър Реис.
– Такива подготовки ли се правят и за посещенията на Реис при татко?
По погледа на дъщеря си Хюрем разбра, че тя изобщо не намира смисъл във всичко това, но все пак й отговори:
– Разбира се! Щом ще ходи някъде, и дъщерята на султан Сюлейман ще трябва да бъде подготвена.
– Сама ще посетя Реис Баба!
Хюрем застина на място. Без малко да изрече: „Това е невъзможно!", но като видя изражението на Михримах, си замълча. Нямаше да има никаква полза. От разговора им само щеше да се ядоса.
Върна се в покоите. Султан Сюлейман тъкмо ставаше от леглото когато тя, без дори да го поздрави, отсече:
– Иска да ходи сама!
Падишахът занемя от изненада. По изражението на Хюрем разбра, че решението на Михримах е категорично.
– Няма ли начин, Хюрем ханъм? – измърмори под носа си.
– Няма, Ваше Величество, султане мой. Дъщеря ни вече не е дете, иска да се изяви като принцеса.
Сюлейман потъна в дълбок размисъл и само поклати глава.
– Няма да стане! – надигна се той от леглото. – Не може дъщерята на султан Сюлейман да бъде изпратена сам-сама сред толкова много войници!
Хюрем отвори уста да каже нещо, но той вдигна ръка:
– Не искам празни приказки! Дъщеря ми да си избере сама кой да я придружава!
Султан Сюлейман проследи с усмивка Хюрем, като видя как лицето й направо грейна и с бързи стъпки се втурна към вратата.
След малко тя съобщи без заобикалки новината на дъщеря си:
– Баща ви не разрешава да тръгвате сама. Ти, дъще, трябва лично да си избереш кого ще вземеш за придружител.
В първия момент Михримах не я разбра. Сетне очите й заблестяха:
– Значи татко няма да дойде!
– Нали ти казах, лично ще си избереш кой да те придружава! – погледна дъщеря си в очите и за миг замълча. – Според мен, добре ще е да вземеш някои от учителите си, наложниците и прислужниците.
– За срещата ми с Реис нямам нужда от тях!
– Имаш! Така трябва!
– Щом „така трябва“, ние просто няма да отидем, и толкоз!
– Протоколът го изисква! От съображения за сигурност...
Михримах нямаше намерение да отстъпи и на крачка.
– Ако прославеният Хъзър Реис, когото баща ни обяви за управител и му повери цяла област от Великата Османска империя, не може да ни гарантира сигурност, тогава ние какво сме?
Хюрем отново изтича при падишаха да му обясни какво става:
– Положението е такова и такова!
Дълбоко в себе си Сюлейман се възхити от логиката на дъщеря си, но пак настоя:
– Не може без придружители!
Дори категоричното решение на господаря не даде резултат. Отговорът на Михримах беше още по-категоричен:
– Ако нашите подчинени, морските пехотинци, които славим като безстрашни юнаци, не могат да опазят принцесата на своя господар, тогава какви битки ще водят с неверниците? Тежко му и горко на османския поданик!