Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Не бива да обиждаме така унгарците, Франци – настоях за промяна на плана аз. – Знам, че господин Кренвил те съветва да тръгваме, защото не може да понася Ференц Деак и неговите либерали. Но ти си императорът, ти определяш какво да се случва. Ако отстъпиш, той ще си въобрази, че може да манипулира императора. Това ли искаш?
Понякога се срамувах мъничко, задето през последните седмици ми беше толкова лесно да направлявам съпруга си в желаната посока. Годините на нашето съжителство ми бяха отнели илюзиите, но ме бяха дарили със съзнанието за силата на моята красота. Франц Йозеф не смееше да ме разгневи, докато ме ухажваше и копнееше отново да сподели леглото с мен.
Генерал-адютантът граф Кренвил не беше единственият, комуто се наложи на свой гръб да разбере, че Франц Йозеф се страхува от личностна конфронтация като дявол от тамян. Императорът го държеше в постоянно очакване на заминаването, ала в крайна сметка останахме пет седмици, преди да се върнем във Виена. Невероятно дълго време за държавно посещение в Унгария и ясен сигнал, определящ бъдещата политическа насока.
– Ще продължите ли да ме осведомявате за усилията си? -попитах граф Андраши на гарата, когато той за последен път се наведе над ръката ми.
– Щом Ваше Императорско Височество желае това – многозначително отвърна той и ме дари с един от онези натежали погледи, които неизменно разтуптяваха сърцето ми и ускоряваха дишането ми.
Каква пленителна дързост! Откъде черпеше куража да се доближава по такъв рафиниран начин до своята кралица не само като политик, но и като мъж?
– Желая го, графе – отвърнах аз величествено, но толкова тихо, че да стигне само до неговите уши. И без това всички бяха свикнали императрицата никога да не повишава глас – в случая това се оказа предимство. – Ако обаче имате да ми казвате нещо поверително, по-добре да го съобщите на милата ми Ида. Вътрешният глас ми нашепва, че едва ли случайно съм я избрала за една от моите дами.
– Забележителна мисъл, Ваше Императорско Височество – похвали ме той с усмивка, колкото одобрителна, толкова и закачлива. – Ние, унгарците, не можем да се отблагодарим на свети Стефан, задето ни изпрати кралица, която е не само приказнокрасива, но и надарена с държавническа мъдрост.
Както винаги думите му намериха път право към сърцето ми. Досега никой не бе сметнал за необходимо да похвали моя интелект. Красотата ми, грациозността ми – да, но не и това, което имах в главата. Ако Унгария беше като този мъж, то нейната свобода заслужаваше всичките ми усилия.
– Ласкаете ме – отклоних хладно комплимента аз и измъкнах пръстите си от ръката му. Странно, но не изпитвах никакво смущение, когато той ме докосваше.
– Как бих могъл да лаская една владетелка, която по природа вече е благословена с всички богатства и с най-забележителни качества, Ваше Императорско Височество! Просто казвам истината.
– В такъв случай се надявам, че Господ няма да ви държи отговорен за тези очарователни лъжи, графе – промърморих аз, като внимавах да не зърне зъбите ми, докато се усмихвам. – Запазете благоразположението си към мен, докато се видим отново във Виена.
– Ваше Императорско Височество знае, че не бих могъл да постъпя другояче.
Погледите ни се срещнаха за последен път, а после някой се прокашля дискретно до мен, за да ме подсети, че не сме сами. Изчакваха да приключа. Качих се на влака, сбогуването с Унгария изведнъж ми се стори толкова трудно, както обикновено чувствах раздялата с „Поси". Важна част от мен остана между възвишенията на Буда и из необятната унгарска пуста.
Подобни сантиментални скрупули бяха чужди на Франц Йозеф. Още по обратния път той вече се занимаваше с друг политически проблем: Прусия.
Пруският министър-председател, граф фон Бисмарк, подстрекаваше враждата и сееше раздор – през април до Виена стигна новината, че Прусия тайно е сключила договор с Италия против Австрия. Ако и Франция ни нападнеше в гръб, щяхме да сме загубени. Императорът постъпи по единствения правилен начин, като от своя страна сключи съюз с френския император Наполеон III31. Един скъпо струващ пакт, защото му се наложи да предложи на Франция провинция Венеция като гаранция. Въпреки това и този алианс не ни опази от най-лошото.
Малко след това, на 15 юни 1866 година, Прусия обяви война на великата сила Австрия. Пруският крал нехаеше, че излиза срещу армия, за която се предполагаше, че има съществено надмощие. Той не се страхуваше от общността, състояща се от Австрия, Саксония, Бавария, Вюртенберг, Баден, Хановер и Хесен-Касел. Вероятно Бисмарк по-рано от всички беше предвидил, че тъкмо големият брой на съюзниците накрая ще се окаже фатален за нас. Беше невъзможно да се постигне съгласие, така че цялата ни военна мощ съществуваше само на книга.